Чувството да те остави, но въпреки това да идва в твоята компания. Да те избягва, защото си мисли, че така е по-добре за теб. Ха, смешно! Въпреки факта, че ме остави в момента, в който най-много имаш нужда от него, въпреки че ме унижи, че ми се подигра аз продължавам да си мисля, че някъде в него стои онова момче което обичах толкова много, което ме пазеше, което ме обичаше, слушаше ме, подкрепяше ме, той го е заключил там и не го показва. Не разбирам толкова лесно ли се захвърля такава връзка. Не го разбирам и честно казано не се и опитвам, все пак няма
смисъл да се обръщам към миналото, то няма какво ново да ми каже. :)
