ivetv

Виждаш ли, работата е там, че аз и ти сме като животните. Ти ме гониш и когато ме стигнеш- бягаш, за да мога аз да се опитам да те хвана, но не виждаш ли? Аз не правя дори едно движение- стоя на едно място втренчена в теб с удивление. Та нима не осъзна вече, че не ми е в природата да гоня? Не разбра ли, че ти си този, който трябва да ме хване? Но не за кратко, както ти го правиш...Джунглата е голяма, има още толкова много хищници, които дебнат да ме хванат в лапите си. Не позволявай някой друг да ме спечели, заради твоята нужда да играеш игрички.

Играем една и съща игра от векове насам- на победители и победени. Победителите имат една цел- наградата, която им носи самоувереност. Победените- е, те нямат цел, тя просто ги обвива надежда, че следващия път ще се представят по-добре. Ти, драги, си от победителите- веднага щом хванеш трофея в ръце и му се порадваш няколко кратки минути, изпитваш жажда за следващия. Не обръщаш внимание на уникалноста му, на изработката, а просто те радва факта, че някъде по него са гравирани инициалите ти.Аз ли? Е, ясно е, аз съм от победените, тези които се надяват следващата игра да е успешна и дават по 110% от себе си, за да покажат, че и те могат. Разликата между нас е в това, че аз всеки ден гледам трофеите си и им се радвам, напомнят ми за моите победи, а не ги оставям да потънат в прах. Знам стойноста на всеки един и дълги години наред ценя уникалноста им.