justagirl

Беше обичайната петък вечер, всички бяха излезли по кафета и чакаха да стане 00, за да може да се преместят на сбутаното сепаре в ъгъла на дискотеката. Малка дискотека, с много спомени.
Това за него си е просто една вечер с поредната бройка, нормално, но за нея не беше. Тя беше момиче години по-малко от него. Мила, добра, никому няма да каже нещо лошо, всекиго би помогнала. Не пие, е може би малко, не пуши и не се забърква в неприятности. Е, поне до онази вечер. Той беше по-голям. Батко. хаха нормално. Почти всички го познаваха, беше известен, не с много хубаво нещо, беше красив,привлекателен и голям чаровник, знаеше как да получи това което иска, е , все още знае. Тя беше излязла с приятелките си. Женско парти,когато го видя. Не можа да свали поглед от него. Усмивката му, погледа му, маниерите му, всички беше идеално за нея. Имаше алкохол.. имаше и момчета, но тя си искаше него и го получи.. по-точно заедно се избраха,но да, за него тя беше просто бройка,а той не осъзнаваше, както и тя тогава, че това момче ще бъде момчето, което ще я кара да се чувства невероятно щастлива. Тя се стараеше да я види, забележи, да забележи усмивката й, погледа й, излъчването й, когато това стана те поговориха... и двамата не бяха много в състояние за преговори, ако трябва да бъдем честни...Погледна го в очите,красивите пъстро-кафеви очи, усмихна се, целуна го, и той нея. Влязоха вътре хванати за ръка,танцуваха , целуваха се, тя беше щастлива... но все още не осъзнаваше каква огромна грешка е допуснала, че изобщо се е запознала с този човек.. Дойде време да се прибират, тръгнаха,но той й предложи да отидат на друго място, при друга компания. Тя отказа-трябваше да се прибира.. той дори не я изпрати, щеше да й плати таксито и да си тръгне, но не, тя никога не се прибира от дискотека с такси.. не обича такситата,просто продължи по пътя и ся прибра.
Когато влезна в тях всичко беше пусто, тихо, тъмно, родителите й ги нямаше... Тя свали черния си тоалет и легна по бельо..
На сутринта , когато се събуди осъзна колко хубави си е прекарала предишната вечер. Когато излизаше тя търсеше само една усмивка, едни очи, един човек.. намираше го, но всяка вечер го виждаше с друга. Сърцето й се късаше, малко по малко осъзнаваше, че тя е като тях. Бройка, поредната бройка.. Омръзна й, но не можеше да го забрави... Месеци по-късно се събраха в компания,неочаквано. Наложи се да си проговорят. О, аз не споменах, жестоко се бяха скарали,дни след срещата им. Подигравки и унижение търпеше тя,но не й пукаше! Когато се събраха в компания се опознаха, станаха даже приятели. Тя малко по малко обикваше този неин приятел , не по начин по който да желае да бъдат повече от приятели, напротив, тя го опознаваше и не искаше това, тя искаше просто приятел до себе... но обстоятелствата са такива. Сега са на 'здравей' и 'чао' той е с друга и е щастлив, тя го е забравила, но все още и липсва приятеля с който запълваше късните скучни вечери с разговори. Не тя не го обича по оня начин, тя искаше просто приятел... този неин приятел се оказа човека, който я научи да гледа в очите, да обръща внимание на усмивките и да бъде смела, да рискува, да се забавлява.. той беше приятел, но трябваше време да се осъзнае. Единственото нещо за което сега тя съжалява е,че нямаха повече време заедно..