Скъпи мой, къде си? Защо не си до мен сега? Какво правиш, добре ли си? Липсвам ли ти колкото ти на мен? Скъпи мой, за мен е много трудно да те няма вече с месеци... всяка вечер се сгушвам в леглото и плача. Не, не ми се сърди, знам, че обещах да съм силна и да не го правя, но тази проклета болка е по- силна от мен. Настанила се е там, до теб в сърцето ми и не престава да вика спомена за нас. Но знаеш ли скъпи, сълзите, също както дъжда оставят след себе си надежда.. Надявам се силно, ВЯРВАМ, че и нашето време ще настъпи. Вместо да се ядосваме на влюбените двойки в парка, ние просто няма да ги забелязваме. Ще имаме собствено, НАШЕ, щастие и нищо друго няма да бъде от значение. Е, готов ли си да преминем през това? Ще дойдеш ли с мен накрай света? Готов ли си да ме обичаш?
