theoldmeisdeadandgone

Здравей. Помниш ли ме? Аз съм тази, която мразиш до болка, тази, която те нарани дълбоко, тази, която искаш да дариш с поглед, пълен с безразличие, но надали някога ще можеш..

Ето вече май се досещаш! Омразата те изпълва, дори и празното ти сърце боли. Казваш си наум : -Ето я тази, която ме съсипа, правя и чест, че е единствената, която успя да ме изиграе, дано не срещне погледа ми, защото ще успее да види, какво наистина чувствам или пък още по-лошо - отново ще стопли сърцето ми, ще го запали с нейния огън и болката ми ще се усили.. Как ми се иска да не я срещам, защото не мога да преживея това, че никога не ме обикна!

Но ти, драги мой, така и не успя да разбереш същността ми. Никога ли не се почуди, защо в телефонния ми указател бяха изписани само мъжки имена.. Защото ако си беше задал този въпрос, щеше да стигнеш до отговора. А отговорът е, че аз наистина те обичах, но любовта ми беше голяма, твърде голяма, за да ти я дам цялата. А и няма как да обичам само един мъж, това съм аз - влюбвам се в твоята усмивка, в неговите очи, в походката на трети и така всички вие правите едно цяло за мен, един уникат, който ме прави щастлива, в когото съм събрала всичко, което търся. 

В края искам да те помоля само за едно - не ме съди строго, не изричай грозни думи по мой адрес.. Защото аз те обичах, и ти мен, дадох ти част от мен и любовта и макар и малка, тази част те изпълни целия, ти беше част от мен, част от това, което обичам.. Прости ми!