Социалната мрежа на България
When i was a little girl.. от блога на Mila
|
|
Когато си малък,искаш да си голям,а когато пораснеш отново искаш да си малък!
Когато бях малка падах,но веднага се изправях! Раните ми кървяха, но мама ги почистваше и слагаше лепенка! Карах се с приятелите си, но на другия ден бяхме отново заедно,сякаш нищо не се беше случило! Въргаляхме се в тревата и си мечтаехме да пораснем! Никога няма да забравя този, толкова стар Фургон, на който всяка вечер преди да се приберем, лягахме да гледаме звездите, в опит да ги преброим, но разбрахме,че са безбройни! Карахме колело по цял ден, без никакви грижи..викахме,крещяхме,лудеехме! Бяхме деца без задръжки,с едно прекрасно детство! Но уви..
Един ден всичко се промени! Всички ние, тези малки деца.. пораснахме!Всеки пое по различен път! Различни училища,смяна на апартаменти,нови приятели, а детството ни,къде остана то? Всички го забравихте...
Започнахме да се сблъскваме с ударите на живота, любовта, истинското приятелство,което е рядко срещано,грешките, удоволствието,тъгата,самотата,загрижеността,отговрността,образованието ни, ориентацията ни в живота!
Ударите на живота са тежки, но и неизбежни! Удари винаги има, но е трудно да свикнеш с тях!
Любовта- тя е повече от сладка, но и ранима! Хубаво е да обичаш,дори страхотно,но когато дойде ред да страдаш все едно дупка се отваря в сърцето ти!
Приятелите - Те идват, а после си отиват!
Грешките - Никой не се е родил, научен.Хубаво е човек да прави грешки,та нали от тях се учи!
Тъгата - Тя ни помага да станем по силни!
Самотата - тя ни помага да разберем какво е да си сам, но помага и да се опомним кои сме,да станем по добри!
Загрижеността - Тя е тази, която ни показва какво е да ти пука за даден човек,да обичаш и да се раздаваш до край...
Отговорността - тя е тази която те учи,сам да се справяш с дадени неща, с трудностите,бедствията.Тя е тази която, ни дава път към бъдещето!
Образование - То отваря златни врати!
Ориентацията - Тя е най- важна!
Когато бях малка падах,но веднага се изправях! Раните ми кървяха, но мама ги почистваше и слагаше лепенка! Карах се с приятелите си, но на другия ден бяхме отново заедно,сякаш нищо не се беше случило! Въргаляхме се в тревата и си мечтаехме да пораснем! Никога няма да забравя този, толкова стар Фургон, на който всяка вечер преди да се приберем, лягахме да гледаме звездите, в опит да ги преброим, но разбрахме,че са безбройни! Карахме колело по цял ден, без никакви грижи..викахме,крещяхме,лудеехме! Бяхме деца без задръжки,с едно прекрасно детство! Но уви..
Един ден всичко се промени! Всички ние, тези малки деца.. пораснахме!Всеки пое по различен път! Различни училища,смяна на апартаменти,нови приятели, а детството ни,къде остана то? Всички го забравихте...
Започнахме да се сблъскваме с ударите на живота, любовта, истинското приятелство,което е рядко срещано,грешките, удоволствието,тъгата,самотата,загрижеността,отговрността,образованието ни, ориентацията ни в живота!
Ударите на живота са тежки, но и неизбежни! Удари винаги има, но е трудно да свикнеш с тях!
Любовта- тя е повече от сладка, но и ранима! Хубаво е да обичаш,дори страхотно,но когато дойде ред да страдаш все едно дупка се отваря в сърцето ти!
Приятелите - Те идват, а после си отиват!
Грешките - Никой не се е родил, научен.Хубаво е човек да прави грешки,та нали от тях се учи!
Тъгата - Тя ни помага да станем по силни!
Самотата - тя ни помага да разберем какво е да си сам, но помага и да се опомним кои сме,да станем по добри!
Загрижеността - Тя е тази, която ни показва какво е да ти пука за даден човек,да обичаш и да се раздаваш до край...
Отговорността - тя е тази която те учи,сам да се справяш с дадени неща, с трудностите,бедствията.Тя е тази която, ни дава път към бъдещето!
Образование - То отваря златни врати!
Ориентацията - Тя е най- важна!
|
|
Коментари