Milajeleva

А аз всъщност не съм експерт, но правя опити да се опитам поне, да разбера този сложен живот!
Забелязала съм,че винаги когато си казваме ''Страх ме е да не го загубя,да не страдам отново, да не остана самотна'' и да го повтаряме всеки божи ден. Е един ден то просто се случва,защото ние го предизвикваме! Променя ни се и мисленето и действията! С една дума ПСИХИКАТА! Ако искаме нещо силно и сме насочили мисълта си към него,и винаги мислим положително,то ще се случи.Когато си казваш ''Аз вярвам'' ''Аз знам'' и насочиш мисълта си към това нещо се случва.Опитайте и ще видите ефекта! Доста пъти съм мислила и положително и отрицателно и ето..не го разбирам,чак сега,но точно сега го осъзнавам!

Защо,кажи ми защо? 
Трябва ли да има ревност на света?Трябва ли хората да се съмняват в теб?
Толкова е трудно, да имаш човек до себе си,който се съмнява в теб и твоите действия! Но всъщност, той не е сигурен в себе си! Не е сигурен че е напълно достоен,за теб!
Защо трябва да те връща назад в миналото ти? Та това е било преди години! Предполагам всеки човек съумява през всички години да се промени и то доста! Да стане по зрял,да мисли като голям човек, но не при всички се получава..
Трябва ли всеки ден да ти натякват, минало,минало, МИНАЛО! Опитваш се да гледаш само бъдещето,бъдещето си с дадения човек, но уви.. той те връща назад и не ти дава да продължиш! Ревнува те защото си мисли, че би го оставила заради друг,а ти отвътре се изяждаш от яд,защото се познаваш! Ядосваш се,че се съмняват и ти говорят всеки ден така! Това е вид обида,според мен! Обичам го толкова много,че всичко бих дала за него! Не ми е писнало,но просто се уморих от неговото недоверие. Тъжна съм, и не съм предишната аз....
Не искам аз да правя повечето компромиси във връзката, той е момчето,той трябва да ги прави! Той трябва гърба да ми пази,да ме обича,да се грижи за мен, да ходи след мен и да не ме оставя..... 
Защо когато винаги си помислиш '' Йес,най-сетне намерих различния'', той всякъш чува тази твоя мисъл и бърза да ти покаже,че не е така! Единия ден се държи ок,на другия ден е просто пълен фалш! Обича ме и това личи от километри,но боли......

/4/
Заведе ме на плажа, където нямаше никой.Аз седнах на пясъка и усетих полъха на вятъра в косите си сякъш усетих топлите му ръце да ме докосват,
но това не беше само усещане...
..Аз се отдръпнах:
- Какво правиш?
- Нищо!Исках да те прегърна защото ми липсваше толкова много!
- Защо направи всичко това?.. Попитах го аз, седнах на пясъка и заплаках.. Той ми подаде ръка да стана и ми каза:
- Понякога човек е принуден да прави това което не иска!.. И ме целуна. Устните му бяха толкова топли! Беше толкова хубаво.. ;( 
Усетих, че той наистина ме е обичал, но все още се питах защо направи всичко това....

/3/ 
Писахме си с часове, излизахме всеки ден, виждахме се и в училище.Беше ни толкова забавно един с друг, Но всяка забава имаше своят край!Започнахме да се караме
всеки ден за дреболии...беше просто неописуемо!Толкова много плаках..но на него не му пукаше.Когато ме виждаше в училище ме подминаваше всякъш съм непозната!
Всъщност аз знаех, че той усещаше, че страдам.Усещаше болката в очите и сърцето ми!
Виждах как ме гледа с отчаяние, усещах,че и аз му липсвам! Но,не нямаше никаква промяна от негова страна...
Един ден телефонът ми звънна ,беше непознат номер:
- Ало, кой се обажда?
- Можеш ли да познаеш?... Беше той 
- Какво искаш?
- Искам да излезем и да поговорим!
- Какво повече имаме да си кажем?
- Кога си свободна? Утре?
- Да свободна съм!
- Окей, ще те взема от вас към 17.00!
Аз се бях приготвила. Накъдрих си толкова хубаво косата, гримирах се... Той беше пред входа. Когато излязох, той ме погледна с усмивка и каза:
- Леле, Толкова си красива!
- Благодаря!Къде ще ходим?
- Кажи къде искаш?
- Където ме заведеш! 
Бях под голямо напрежение!Незнаех къде ще ме заведе, но му имах доверие въпреки всичко..

/2/
Един ден когато вървях към училище се сблъсках с едно момче.Той ме погледна с усмивка, а аз го подминах.Бях толкова отчаяна и от живота,и от любовта...
Качих се в класната си стая,а там всички ме гледаха с презрение,но не обръщах внимание.
Когато ми свършиха часовете, понечих да изляза от стаята, а там беше момчето с което се бях сблъскала на сутринта.Той се засмя и каза:
- Здравей!
Аз се питах какво прави тук, кой е той, какво иска от мен?... Но и аз го поздравих.
Той:- Искаш ли да се разходим?
Аз: - Защо искаш да се разхождаш с мен?
Той:- Ще разбереш! Хайде ела... 
Аз:- Добре!
Разходихме се. Беше едно наистина добро и забавно момче! Разказа ми за себе си, и разбрах,че не само моя живот е бил тежък!Но за мене той беше разбрал единсвено 
името ми,нищо повече. Мислех,че така ще бъде най добре.Не обичах да разказвам за живота си на хората, не обичах да ме съжаляват! Исках да показвам,че съм силна!
Той:- Разкажи ми за теб?
Аз:- Не обичам да говоря за себе си!
Той:- Моля те!
Аз:- С 2 думи: Тежък живот! 
Той:- Окей, не ми разказвай. Не се натъжавай...
Той ме изпрати до автобусната спирка с думите "Беше ми много приятно да се запознаем.Довечара ще си пишем нали?".. Аз нищо не му казах. Качих се в автобуса.Гледах
влюбените двойки как вървят ръка за ръка, и се усмихвах. Когато се прибрах вкъщи реших да вляза в фейсбук. Видях че имам едно ново съобщение.Отворих го..и пишеше:
"Здравей!Днес прекарах един страхотен ден с теб. Надявам се да съм те развеселил малко  " Аз много се зарадвах когато видях че ми е писал!

/1/
13 години прекрасен живот, без никаква болка, без никакви страдания.Но дойде време живота да покаже своята черна страна.Беше наистина много болезнено,но 
бях силна и го преживях.Имаше толкова коварни дни които и да искам немога да забравя.Няма да забравя как се депресирах всеки ден,как през сълзи казвах "Добре съм",
но всичко това е една отживелица....... 
Промених се много, но не беше хубава промяна,за съжаление!Бях станала един човек със захвърлено самочувствие викащо за малко внимание, но уви...
Нямах Никакви приятели,чуствах се толкова захвърлена от живота..питах се "С какво съм по различна от другите",но без отговор!Въпреки всичко бях достатъчно силна 
за да понеса всичко това!

Когато си малък,искаш да си голям,а когато пораснеш отново искаш да си малък!
Когато бях малка падах,но веднага се изправях! Раните ми кървяха, но мама ги почистваше и слагаше лепенка! Карах се с приятелите си, но на другия ден бяхме отново заедно,сякаш нищо не се беше случило! Въргаляхме се в тревата и си мечтаехме да пораснем! Никога няма да забравя този, толкова стар Фургон, на който всяка вечер преди да се приберем, лягахме да гледаме звездите, в опит да ги преброим, но разбрахме,че са безбройни! Карахме колело по цял ден, без никакви грижи..викахме,крещяхме,лудеехме! Бяхме деца без задръжки,с едно прекрасно детство! Но уви..
Един ден всичко се промени! Всички ние, тези малки деца.. пораснахме!Всеки пое по различен път! Различни училища,смяна на апартаменти,нови приятели, а детството ни,къде остана то? Всички го забравихте...
Започнахме да се сблъскваме с ударите на живота, любовта, истинското приятелство,което е рядко срещано,грешките, удоволствието,тъгата,самотата,загрижеността,отговрността,образованието ни, ориентацията ни в живота!
Ударите на живота са тежки, но и неизбежни! Удари винаги има, но е трудно да свикнеш с тях! 
Любовта- тя е повече от сладка, но и ранима! Хубаво е да обичаш,дори страхотно,но когато дойде ред да страдаш все едно дупка се отваря в сърцето ти!
Приятелите - Те идват, а после си отиват! 
Грешките - Никой не се е родил, научен.Хубаво е човек да прави грешки,та нали от тях се учи!
Тъгата - Тя ни помага да станем по силни!
Самотата - тя ни помага да разберем какво е да си сам, но помага и да се опомним кои сме,да станем по добри!
Загрижеността - Тя е тази, която ни показва какво е да ти пука за даден човек,да обичаш и да се раздаваш до край...
Отговорността - тя е тази която те учи,сам да се справяш с дадени неща, с трудностите,бедствията.Тя е тази която, ни дава път към бъдещето!
Образование - То отваря златни врати!
Ориентацията - Тя е най- важна!

Любов? Какво е любовта?
Та още никой не може да отговори на този въпрос! 
Любовта..Тя се чувства, не се пише! Тя е като вятъра - не я виждаш, но я усещаш! Тя е странното присвиване в корема (пеперудките), когато видиш любимия човек! 
Когато го прегърнеш,все едно държиш целия свят в ръцете си, а когато го целунеш, политаш 3 метра над небето!Любовта е да намериш перфектния,но когато го опознаеш и разбереш,че не е перфектен, да го заобичаш още повече! Любовта е отдаденост! Да си готов да се отдадеш на човека,който обичаш,не защото така трябва, а защото го правиш от любов! Да правиш компромиси! Да даваш от личното си време, от личното си пространство,личния си живот на човека който обичаш! Да му даваш свобода без ограничения,без съмнения! Това е всичко от което едни човек се нуждае - лична свобода! Да го подкрепяш в добри и лоши дни, да бъдеш до него,защото е трудно да се справяш сам в такива моменти! Да имаш смелостта да кажеш ''Извинявай'', да кажеш сам '' Сгреших'', да изречеш думите '' Прости ми '', да извикаш силно '' Имам нужда от теб '' и тихо да прошепнеш '' Обичам те! ''.
Но понякога идва и реда на караниците,без които никоя
връзка не може! Както един мой съученик
казваше '' Любовта е радост и тъга, свиквай! '' 
Но понякога любовта се оказва пълен провал.....