Социалната мрежа на България
13 години по късно.... от блога на Mila
|
|
/2/
Един ден когато вървях към училище се сблъсках с едно момче.Той ме погледна с усмивка, а аз го подминах.Бях толкова отчаяна и от живота,и от любовта...
Качих се в класната си стая,а там всички ме гледаха с презрение,но не обръщах внимание.
Когато ми свършиха часовете, понечих да изляза от стаята, а там беше момчето с което се бях сблъскала на сутринта.Той се засмя и каза:
- Здравей!
Аз се питах какво прави тук, кой е той, какво иска от мен?... Но и аз го поздравих.
Той:- Искаш ли да се разходим?
Аз: - Защо искаш да се разхождаш с мен?
Той:- Ще разбереш! Хайде ела...
Аз:- Добре!
Разходихме се. Беше едно наистина добро и забавно момче! Разказа ми за себе си, и разбрах,че не само моя живот е бил тежък!Но за мене той беше разбрал единсвено
името ми,нищо повече. Мислех,че така ще бъде най добре.Не обичах да разказвам за живота си на хората, не обичах да ме съжаляват! Исках да показвам,че съм силна!
Той:- Разкажи ми за теб?
Аз:- Не обичам да говоря за себе си!
Той:- Моля те!
Аз:- С 2 думи: Тежък живот!
Той:- Окей, не ми разказвай. Не се натъжавай...
Той ме изпрати до автобусната спирка с думите "Беше ми много приятно да се запознаем.Довечара ще си пишем нали?".. Аз нищо не му казах. Качих се в автобуса.Гледах
влюбените двойки как вървят ръка за ръка, и се усмихвах. Когато се прибрах вкъщи реших да вляза в фейсбук. Видях че имам едно ново съобщение.Отворих го..и пишеше:
"Здравей!Днес прекарах един страхотен ден с теб. Надявам се да съм те развеселил малко " Аз много се зарадвах когато видях че ми е писал!
Един ден когато вървях към училище се сблъсках с едно момче.Той ме погледна с усмивка, а аз го подминах.Бях толкова отчаяна и от живота,и от любовта...
Качих се в класната си стая,а там всички ме гледаха с презрение,но не обръщах внимание.
Когато ми свършиха часовете, понечих да изляза от стаята, а там беше момчето с което се бях сблъскала на сутринта.Той се засмя и каза:
- Здравей!
Аз се питах какво прави тук, кой е той, какво иска от мен?... Но и аз го поздравих.
Той:- Искаш ли да се разходим?
Аз: - Защо искаш да се разхождаш с мен?
Той:- Ще разбереш! Хайде ела...
Аз:- Добре!
Разходихме се. Беше едно наистина добро и забавно момче! Разказа ми за себе си, и разбрах,че не само моя живот е бил тежък!Но за мене той беше разбрал единсвено
името ми,нищо повече. Мислех,че така ще бъде най добре.Не обичах да разказвам за живота си на хората, не обичах да ме съжаляват! Исках да показвам,че съм силна!
Той:- Разкажи ми за теб?
Аз:- Не обичам да говоря за себе си!
Той:- Моля те!
Аз:- С 2 думи: Тежък живот!
Той:- Окей, не ми разказвай. Не се натъжавай...
Той ме изпрати до автобусната спирка с думите "Беше ми много приятно да се запознаем.Довечара ще си пишем нали?".. Аз нищо не му казах. Качих се в автобуса.Гледах
влюбените двойки как вървят ръка за ръка, и се усмихвах. Когато се прибрах вкъщи реших да вляза в фейсбук. Видях че имам едно ново съобщение.Отворих го..и пишеше:
"Здравей!Днес прекарах един страхотен ден с теб. Надявам се да съм те развеселил малко " Аз много се зарадвах когато видях че ми е писал!
|
|
Коментари