Социалната мрежа на България
13 години по късно.... от блога на Mila
|
|
/3/
Писахме си с часове, излизахме всеки ден, виждахме се и в училище.Беше ни толкова забавно един с друг, Но всяка забава имаше своят край!Започнахме да се караме
всеки ден за дреболии...беше просто неописуемо!Толкова много плаках..но на него не му пукаше.Когато ме виждаше в училище ме подминаваше всякъш съм непозната!
Всъщност аз знаех, че той усещаше, че страдам.Усещаше болката в очите и сърцето ми!
Виждах как ме гледа с отчаяние, усещах,че и аз му липсвам! Но,не нямаше никаква промяна от негова страна...
Един ден телефонът ми звънна ,беше непознат номер:
- Ало, кой се обажда?
- Можеш ли да познаеш?... Беше той
- Какво искаш?
- Искам да излезем и да поговорим!
- Какво повече имаме да си кажем?
- Кога си свободна? Утре?
- Да свободна съм!
- Окей, ще те взема от вас към 17.00!
Аз се бях приготвила. Накъдрих си толкова хубаво косата, гримирах се... Той беше пред входа. Когато излязох, той ме погледна с усмивка и каза:
- Леле, Толкова си красива!
- Благодаря!Къде ще ходим?
- Кажи къде искаш?
- Където ме заведеш!
Бях под голямо напрежение!Незнаех къде ще ме заведе, но му имах доверие въпреки всичко..
Писахме си с часове, излизахме всеки ден, виждахме се и в училище.Беше ни толкова забавно един с друг, Но всяка забава имаше своят край!Започнахме да се караме
всеки ден за дреболии...беше просто неописуемо!Толкова много плаках..но на него не му пукаше.Когато ме виждаше в училище ме подминаваше всякъш съм непозната!
Всъщност аз знаех, че той усещаше, че страдам.Усещаше болката в очите и сърцето ми!
Виждах как ме гледа с отчаяние, усещах,че и аз му липсвам! Но,не нямаше никаква промяна от негова страна...
Един ден телефонът ми звънна ,беше непознат номер:
- Ало, кой се обажда?
- Можеш ли да познаеш?... Беше той
- Какво искаш?
- Искам да излезем и да поговорим!
- Какво повече имаме да си кажем?
- Кога си свободна? Утре?
- Да свободна съм!
- Окей, ще те взема от вас към 17.00!
Аз се бях приготвила. Накъдрих си толкова хубаво косата, гримирах се... Той беше пред входа. Когато излязох, той ме погледна с усмивка и каза:
- Леле, Толкова си красива!
- Благодаря!Къде ще ходим?
- Кажи къде искаш?
- Където ме заведеш!
Бях под голямо напрежение!Незнаех къде ще ме заведе, но му имах доверие въпреки всичко..
|
|
Коментари