Метамфетамините и амфетамините са наркотици, стимуланти действащи на централната нервна система, също често наричани "спийд". В България много по-разпространени са амфетамините, които могат да се намерят под формата на бял прах за смъркане, или инжектиране. Комбинацията от амфетамин и хероин, потребителите най-често наричат "спийд". Друга комбинация е хероин-кокаин, или хероин-амфетамин, наричани "спийд-бол". Амфетаминът може да предизвика психологическа зависимост до голяма степен и много бързо след започване на честа употреба. Физическата зависимост от този наркотик е в малка степен. При ежедневна употреба потребителят свиква с приеманата доза и тя трябва да бъде увеличавана постепенно за да получи същият ефек. След приемане на дозата, приемащият чувства прилив на енергия, загуба на апетит, потискане на сънливостта и умората, надценяване на себе си и възможностите си. Като последици от дългосрочна употреба се забелязват дразнимост, агресивност, физическо изтощение и умора, параноя, тревожност, безпокойство, загуба на тегло. Голям риск има при потребителите страдащи от сърдечно-съдови заболявания.
Основна Информация
Амфетамин и метамфетамин
На улицата често срещаните понятия са "амфети" и "спийд". Тези наркотици са синтетични вещества оказващи влияние върху централната нервна система. Съществуват различни видове стимуланти, като основните са амфетамин и метамфетамин. Метамфетаминът е много по-"тежък" наркотик от амфетаминът, като действието му е по-силно и продължително. Амфетаминът, който най-често може да се намери на улицата е с изключително ниско съдържание на основните действащи съставки, като останалото е просто някакъв бях прах добавян от наркодилъри и пласьори - натрошен аспирин е сред най-добрите варианти, тъй като често се използват отровни подсилватели.
Произход
Амфетамините и метамфетамините са сравнително съвременни (нови) наркотици. За първи път амфетамин е създаден в лаборатория в края на 19-ти век. От 1930г. учени са започнали изследване на ефекти, въздействие и последици от употребата на амфетамина. Преди 1960г. амфетаминът се е използвал като средство за сваляне на килограми под формата на хапче. По време на Втората Световна Война и близките на нея години, амфетаминът се е употребявал от войниците за да останат будни и енергични по-продължително време без да чувстват умора. Тогава той се е предписвал от медици и други специализирани органи, така че употребата му е била напълно контролирана. През 60-те години тази тенденция се видоизменя, като амфетаминът започва да се предлага масово на черния пазар, употребата му зачестява, става "модерен" а основните потребители са млади групи хора. През 1970г. международни организации вписват амфетаминът към
контролираните вещества и се дава предложение за легална регулирана употреба в някои случаи. Българският закон за това нещо, който влиза в употреба на 03.10.1999г. забранява употребата, притежанието и разпространението на амфетамина и го определя към групата на високорисовите вещества.
Употреба
Метамфетамините и амфетамините най-често могат да се намерят под формата на хапчета, или прах. Приемът става чрез смъркане, венозно, или перорално. При перорално приемане, ефектите започват да се усещат след 15-20 минути. При смъркане активните съставки навлизат в кръвта и ефектът започва почти веднага. При инжектиране въздействието също е моментално. В зависимост от чистотата на амфетаминът, ефектите (независимо от начина на приемане) приключват обикновено след 5-8 часа. Въздействието на метамфетаминът продължава до около 12 часа.
Потребителите
Трудно може да се определи коя е социалната група на употребяващите амфетамин и метамфетамин. Някои ги ползват за забавление в купонджийски нощи, други - за да подобрят работоспособността си. Хероино зависимите понякога употребяват амфетамин като допълнение към основният им наркотик за постигане на по-силни ефекти. В Южна Азия и САЩ употребата на метамфетамин е в много по-голяма степен от колкото в Европа. В България метамфетаминът също е с изключително ниско качество.
Прочети и за въздействието и пристрастяването във втората част от статията: АМФЕТАМИНИТЕ (ЧАСТ 2)
Статията е писана специално за www.dnevniche.com
Автор: Петър Донев
