Перфектна съм, казваш ти, но виждам, че мислиш за друга! Целуваш ме, а виждаш нея в мене! Знам го! Но сила нямам да те напусна, обичам те! Обичам глупак! Искам да ти изкрещя в лицето. Да ти кажа, че те мразя и да крещя силно! Искам всички да узнаят къде ходиш нощем, в кои завивки прекарваш нощта.. Всъщност какво ми коства? Но не мога! Щом те видя ми се иска да се хвърля в прегръдките ти, а в същото време да разкрия на всички що за стока си.. Безразличието е обзело толкова дълбоко сърцето ми, че дори вече не плача! Всъщност винаги ми се получава така.. но другите пъти съм го знаела още от самото начало. Имах връзка с друг, за да мога да забравя предишният.. А с теб.. с теб си мислих, че ще е различно! Защо ме накара да те обичам като нощите прекарваш в прегръдките на друга?