Едва ли има българин, който да не е чел великият роман на Иван Вазов "Под игото". Още от малки го изучаваме в учебната програма по български език и литература. Честно казано би било срамно да има човек, който да не е чел този роман или поне да не знае някои от основните неща за него. Като например - кога е създаден, за какво се разказва в него, кои са главните герои, какво се опитва да предаде на своите читатели автора чрез тази книга, кои главни исторически личности биват оприличавани в разказът и т.н.„Под игото” е първия роман в българската литература, той е написан от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса през 1887-1888 година. За първи път книгата е публикувана през 1889 година, но тогава тя е била разделена на три части. Първата част е издадена именно тогава в „Сборникь за народни умотворения, наука и книжнина”, а година по-късно биват публикувани и останалите части в същия сборник. През 1894 г. „Под игото” излиза като самостоятелна книга. Като жанр, книгата на Иван Вазов е битов роман с исторически елементи в него.
Действията в романа започват в двора на чорбаджи Марко, който вечеря със семейството си. След вечерята, чорбаджи Марко изпраща жена си при Асен, който е трескав, защото е видял трупа на обезглавено дете от страшния бандит Емексиз Пехливан. В същия момент, откъм дувара се чува някакъв шум и писъците на слугинята. Марко отива да види какво става и там се среща с Иван Краличът. Чорбаджията решава да го скрие в дома си, защото бащата на Иван Краличът му е близък приятел. Виковете на слугинята обаче са накарали хората да извикат онбашията и турците, които вече тропат на вратата. Иван Краличът успява да се измъкне от тях и се скрива в една от водениците на Манастирска река, където по-късно е открит от Дядо Стоян и Марийка, които го укриват за известно време при тях. Сюжетното действие в „Под игото” започва с появата на Бойчо Огнянов в Бяла Черква и завършва с неговата смърт.
Романът „Под игото” е съвместява в себе си едновременно бита и историята на българския народ по време на турското робство. „Под игото” събира в себе си носталгията за родния град на писателя и за едно героично време в контраст на „епохата на дребните характери“, настъпила след Освобождението. Романът на Вазов е първия в българската литература, който е повлиян от френския романтизъм.
