Знаеш ли, досега съм се самозалъгвала. Преглъщах това, че нямаш време за мен, че не те интересува как съм... Мислех, че проблема е в мен - не ти бях интересна, не умеех да те забавлявам, не те привличах достатъчно и т.н., но само с теб бе така. Другите търсеха компанията ми, а аз ги отпращах за да може ти да ме караш да се чувствам зле. Защо се стремим към онези, които ни причиняват болка, а не желаем онези, които ги е грижа за чувствата, емоциите и страховете ни? Защо страстта и желанието те заслепяват до такава степен, че си готов да посрещаш съкрушаващите вълни на болката насред океана на любовта?
Страшно е някой да има такава власт над теб, че да решава с думите си какъв да бъде денят ти...
Коментари