Копнеж от блога на ELIZA

Топлотата на меките ти устни ту изпепеляващо нежно, ту плавно изгарящо ме караха да се чувствам така сякаш съм далече от Земята.
 Докосването ти по шията, рамената, гръбнака и кръста ме караха да желая още и още...
 Ето тук е проблема - спомените идват неканени, а постоянната тъпа болка не може да бъде покрита с фалшиви усмивки и обещания.