Социалната мрежа на България
Можех ли?! от блога на Pamela
|
|
И
тогава осъзнах не беше той който ми липсваше ,защото отдавна бях
свикнала с отсъствието му.Нали знаете когато спреш да обичаш някого
,скоро след това той просто спира и да ти липсва...Бях аз ,това ,което
ми липсваше ,бях аз.Или по скоро тази която някога бях....Момичето
,което бе способно да обича,момичето чиито очи блестяха,момичето чията
усмивка грееше като слънцето.Момичето с големите мечти ивярата в любовта,вярата в щастливия край...Да бях наивна ,но пък бях
щастлива. Някои казват ,че съм силна , но истината е ,че не съм... Слаба
съм,страх ме.Страх ме е ,че ако допусна някого до себе си отново
,всичко ще рухне.Страх ме ,че отново ще ме наранят. И в крайна сметка не
е ли е по-добре да изпитвам болка отколкото абсолютно нищо?Дали просто
не търсих извинение,за да не отворя сърцето си?Или стената която бях
построила наистина беше трудна за събаряне?
Болката поглъща хората ,и те свикват с нея.Поглъща ги до такава степен ,че в един момент сякаш става част от тях и те просто се примиряват с това.Примиряват се и спират да мислят ,че заслужават щастие.
Точно в този миг ние губим себе си...точно както аз някога се изгубих. И се питам веднъж загубим ли своето аз ,веднъж пречупят ли ни ,веднъж предадат ли доверието ни ,има ли връщане назад?! Можех ли да погледна някого със същите очи както някога гледах него?!Можех ли отново да обичам безрезервно без никакви задръжки,без страхове...Можех ли отново да се отдам изцяло на някого?!Можех ли отново да повярвам в любовта?!
Болката поглъща хората ,и те свикват с нея.Поглъща ги до такава степен ,че в един момент сякаш става част от тях и те просто се примиряват с това.Примиряват се и спират да мислят ,че заслужават щастие.
Точно в този миг ние губим себе си...точно както аз някога се изгубих. И се питам веднъж загубим ли своето аз ,веднъж пречупят ли ни ,веднъж предадат ли доверието ни ,има ли връщане назад?! Можех ли да погледна някого със същите очи както някога гледах него?!Можех ли отново да обичам безрезервно без никакви задръжки,без страхове...Можех ли отново да се отдам изцяло на някого?!Можех ли отново да повярвам в любовта?!
|
|
Коментари