Социалната мрежа на България
~ ПЕТЪК ВЕЧЕР В БАР ЛОЛИТА ~ от блога на Lilly Yordanova
|
|
Беше
петък и лятото бе в разгара си.Реших, че това няма да бъде поредната
петъчна вечер, в която ще седя пред компютъра, тъпчейки се с вредна
храна и гледайки още един депресиращ филм.Обляках любимата си лилава
рокля, въпреки че не я бях прала от както ГО видях за последно.Все още
миришеше на него.Докато се гримирах почувствах нещо странно, чувствах
онова чувство, когато нямам търпение да ГО видя.Но веднага го прогоних от главата си, защото рискувах да разваля вечерта си.
Трябваше да се срещна с приятелките ми в 21:00 часа в бар "Лолита".Когато погледнах часовника си видях, че е 20:45.Отново закъснявах и реших, че ще си повикам такси.В 21:02 бях в бара.Видях, че приятелките ми са седнали на нашата маса.Помахаха ми и аз им се усмихнах.Докато вървях към тях усетих тази до болка позната миризма.Погледнах към бара и...очите ни се срещнаха.Той ме гледаше и сякаш погледът му говореше "Ето я онази малката, която е глупаво влюбена в мен".Замръзнах.Пред очите ми като на flashback се появи онзи ден, 15 юни, когато го видях за последно и когато му се хвърлих на врата и му прошепнах "Ще ми липсваш".Онези пет минутки, когато бях в прегръдките му и когато остави миризмата на парфюма си по любимата ми лилава рокля.Когато се върнах в настоящето, той допиваше това, което му беше в чашата и каза нещо на бармана.Той се пресегна към бутилката с уиски Джак Даниелс и му наля.Продължих напред към масата, на която бяха приятелките ми.Веднага щом седнах дойде сервитьор и сложи на масата чаша с уски и лед.
"Но аз не съм поръчвала" казах с дрезгав глас.
"Господинът с бялата риза и сините дънки на бара го поръча за вас" отговори учитво сервитьорът.
Приятелките ми го погледнаха с любопитство и ме попитаха кой е той и защо до сега не съм им говорила за него.Казах им, че не е толкова специален, че да говоря за него и се засмяхме.А отвътре ми идеше да заплача.Изпих уискито на екс и се обърнах към него.Той се усмихна и запали цигара.Бях толкова объркана.Не знаех на кой свят се намирам, чудех се дали сънувам.Бях много щастлива, че го виждам, но всъщото време нещо отвътре ме раздираше.Някаква остра болка режеше с нож сърцето ми.
Цяла вечер ме гледаше.Погледът му ме пронизваше.Бях пристрастена към него.А той беше пристрастен към уискито.Знаеше, че ме прави слаба и се страхувах, че ще се възползва от това.Страхувах се и че няма да му откажа.
Стана 23:00 часа и реших, че вече е време да се прибирам...колкото и да не исках.Болеше повече, когато е толкова близо, а не мога да го докосна, прегърна или целуна.Когато тъкмо станах отново дойде онзи сервитьор от по-рано.
"Господинът ви кани да отидете при него на бара" каза момчето
"А защо господинът не дойде сам да ме покани, а цяла вечер разкарва вас" отговорих леко нервно и ядосано
"Цяла вечер ви следи с очи и не спря да ми повтаря колко хубави очи имате.Моля ви, не му отказвайте" каза сервитьорът
При тези думи сърцето ми започна да тупти толкова бързо.Имах чувството, че всеки момент ще се пръсне.Очите ми се напълниха със сълзи.Тръгнах към него бавно и плахо.Той стана от стола и загаси цигарата си в пепелника.Застанах до него и го погледнах в очите.Главата ми щеше да се пръсне.Чувах толкова много гласове, чувах как собствения ми глас крещи името му.И тогава той проговори и всичк гласове затихнаха.
"Не се страхувай.Няма да те нараня" каза той.
"А аз от къде да съм сигурна?" отговорих му.
"Не може да си сигурна.Просто трябва да си вярваме" прошепна той.
"Аз просто..." не можах да се изкажа, защото сложи пръст на устните ми.
"Не говори.Очите ти ми казаха всичко." каза той на ухото ми и ме прегърна.
Започнахм да танцуваме.В бара звучеше Bed of roses на Bon Jovi.Не бих казала, че и тази песен бе съвпадение.Мъжът, в когото съм влюбена, любимата ми група и любимия ми бар.Каква чудесна комбинация.Бях го прегърнала толкова силно.Тогава той ме погледна в очите, погали ме и...и ме целуна.Усетих устните му върху моите.Меки и топли.
...И тогава се събудих обляна в пот в 3 през ноща.Станах от леглото, за да се наплискам с вода.Осъзнах болезнената истина.Това беше просто сън.Излязах на терасата, запалих цигара и се загледах в мрака.
Трябваше да се срещна с приятелките ми в 21:00 часа в бар "Лолита".Когато погледнах часовника си видях, че е 20:45.Отново закъснявах и реших, че ще си повикам такси.В 21:02 бях в бара.Видях, че приятелките ми са седнали на нашата маса.Помахаха ми и аз им се усмихнах.Докато вървях към тях усетих тази до болка позната миризма.Погледнах към бара и...очите ни се срещнаха.Той ме гледаше и сякаш погледът му говореше "Ето я онази малката, която е глупаво влюбена в мен".Замръзнах.Пред очите ми като на flashback се появи онзи ден, 15 юни, когато го видях за последно и когато му се хвърлих на врата и му прошепнах "Ще ми липсваш".Онези пет минутки, когато бях в прегръдките му и когато остави миризмата на парфюма си по любимата ми лилава рокля.Когато се върнах в настоящето, той допиваше това, което му беше в чашата и каза нещо на бармана.Той се пресегна към бутилката с уиски Джак Даниелс и му наля.Продължих напред към масата, на която бяха приятелките ми.Веднага щом седнах дойде сервитьор и сложи на масата чаша с уски и лед.
"Но аз не съм поръчвала" казах с дрезгав глас.
"Господинът с бялата риза и сините дънки на бара го поръча за вас" отговори учитво сервитьорът.
Приятелките ми го погледнаха с любопитство и ме попитаха кой е той и защо до сега не съм им говорила за него.Казах им, че не е толкова специален, че да говоря за него и се засмяхме.А отвътре ми идеше да заплача.Изпих уискито на екс и се обърнах към него.Той се усмихна и запали цигара.Бях толкова объркана.Не знаех на кой свят се намирам, чудех се дали сънувам.Бях много щастлива, че го виждам, но всъщото време нещо отвътре ме раздираше.Някаква остра болка режеше с нож сърцето ми.
Цяла вечер ме гледаше.Погледът му ме пронизваше.Бях пристрастена към него.А той беше пристрастен към уискито.Знаеше, че ме прави слаба и се страхувах, че ще се възползва от това.Страхувах се и че няма да му откажа.
Стана 23:00 часа и реших, че вече е време да се прибирам...колкото и да не исках.Болеше повече, когато е толкова близо, а не мога да го докосна, прегърна или целуна.Когато тъкмо станах отново дойде онзи сервитьор от по-рано.
"Господинът ви кани да отидете при него на бара" каза момчето
"А защо господинът не дойде сам да ме покани, а цяла вечер разкарва вас" отговорих леко нервно и ядосано
"Цяла вечер ви следи с очи и не спря да ми повтаря колко хубави очи имате.Моля ви, не му отказвайте" каза сервитьорът
При тези думи сърцето ми започна да тупти толкова бързо.Имах чувството, че всеки момент ще се пръсне.Очите ми се напълниха със сълзи.Тръгнах към него бавно и плахо.Той стана от стола и загаси цигарата си в пепелника.Застанах до него и го погледнах в очите.Главата ми щеше да се пръсне.Чувах толкова много гласове, чувах как собствения ми глас крещи името му.И тогава той проговори и всичк гласове затихнаха.
"Не се страхувай.Няма да те нараня" каза той.
"А аз от къде да съм сигурна?" отговорих му.
"Не може да си сигурна.Просто трябва да си вярваме" прошепна той.
"Аз просто..." не можах да се изкажа, защото сложи пръст на устните ми.
"Не говори.Очите ти ми казаха всичко." каза той на ухото ми и ме прегърна.
Започнахм да танцуваме.В бара звучеше Bed of roses на Bon Jovi.Не бих казала, че и тази песен бе съвпадение.Мъжът, в когото съм влюбена, любимата ми група и любимия ми бар.Каква чудесна комбинация.Бях го прегърнала толкова силно.Тогава той ме погледна в очите, погали ме и...и ме целуна.Усетих устните му върху моите.Меки и топли.
...И тогава се събудих обляна в пот в 3 през ноща.Станах от леглото, за да се наплискам с вода.Осъзнах болезнената истина.Това беше просто сън.Излязах на терасата, запалих цигара и се загледах в мрака.
|
|
Коментари