Скъпи Том, мина се година откакто всичко свърши. Все още си спомням първата ни целувка, първия допир на телата ни, спомням си как преди година хващаше ръката ми и казваше, че съм твоето момиче. А ти помниш ли? Помниш ли нашата песен? Нашето място? Първата ни целувка на онази пейка? Е дори и да не помниш аз никога няма да забравя, няма да забравя онова чувство в корема когато си близо до мен. Спомням си как ме гледаше в очите и ми казваше, че съм най-красивото момиче на света. Никой не може да запълни онова мъничко местенце в сърцето ми което запълваше ти. Липсва ми всичко това което имах преди година. Ти как си мили? Как върви при теб? Искам да ти се обадя, да чуя гласа ти, но не мога. Дори не ми достига смелост да ти изпратя и писмото. Не знаеш какво преживях, нямаш си и идея какво ми е без теб. Не знаеш колко ме нарани.. но знаеш ли? Пожелавам ти един ден да имаш дъщеря и да постъпят с нея, както ти направи с мен. Захвърли ме като един боклук. Бях съсипана, чувствах се празна. Имах чувството, че нямам нищо. Мразех се затова, че те обичах. Дни наред плачех, не излизах, бях се затворила в стаята си все едно бях мъртва. Беше ужасно. Но ето ме! По-силна от всякога, познаваща вече омразата. Все още има дълбока рана, но зараства. Радвам се, че те опознах. Ти ми показа какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Благодаря ти!
P.S.Обичам те!
Коментари