Тичаме, все тичаме... от блога на elliean

Тичаме за работа, тичаме от работа към в къщи – да сготвим, да изперем, да прегледаме домашните на децата, да закараме колата на ремонт, да намерим майстор за провредения електроуред в къщи или за прокапалата чешма....
Тичаме по институции, поликлиники, задачи...
А всъщност замисляме ли се някога кой всъщност има нужда от това тичане....
Дали нуждата от добра дума или мила усмивка не е по-голяма от топло ядене и изгладена риза....
Далинуждата да прегърнем детето си, не е по-голяма от това играчките му да са подредени, да му прочетеш приказка или просто да си поговорите, не е ли по-важно от това дали точно е изписана сложната дума в домашното му, дума за която дори ти самият не си сигурен как се пише и какво точно означава....
Хора, спрете! Земята се върти винаги с една и съща скорост! Тя никога не тича!
За къде тичаме тогава?! Мястото за което тичаме винаги ще бъде там където е, но хората които обичаме, никога повече няма да са същите и мигът с тях никога повече няма да се повтори! Затова забавете ход и преди всичко друго, което сте се разбързали да свършите, намерете време да спрете до тях и да ги попитате как са! Да им покажете цъфнало пролетно цвете, интересна мида на морския бряг или просто по-различно изглеждаща звезда на небето!
И в този миг си припомнете че ги обичате и както те, така и вие имате нужда от всичко това! Никой няма камък на мястото на сърцето си! А камъкът както знаем не може да тича!