elliean

Тя го обичаше безумно много, плачеше, мълчеше, липсваше й безумно много...тя вече не беше същия човек, вече не бе онова засмянои лъчезарно момиче, което заразяваше всички с ентусиазма си, изчезна и онази искра в очите,която ги правеше като две изгряващи слънца, даже непрестанното й бърборене затихна... тя не беше онова момиче. А той... той ли..? Никой не знаеше как се чувства,той просто изчезна, нямаше го... може би го болеше, а може би му беше все тая, едва ли някой щеше да разбере как се чувства той. Защо всичко беше толкова трудно,  те се обичаха, умираха един за друг,споделяха една мечта за бъдещето си дори, вълнуваха ги едни и същи неща, а защо по дяволите не бяха заедно, може би всичко беше твърде прекрасно, като в приказка и също толкова нереално... тя ще се изправи, ще продължи, ще успее да върне онази наивна усмивка, може би и искрата в очите й ще блесне отново, но той винаги ще остане там, дълбоко скътан като скъп спомен, дълбоко в сърцето от където никой не може да го изтрие, и понякога ще изплува за да я кара да се усмихва глуповато сама, а друг път ще се връща като силна болка спираща дъха й... но никога нямаше да изчезне напълно..

Тичаме за работа, тичаме от работа към в къщи – да сготвим, да изперем, да прегледаме домашните на децата, да закараме колата на ремонт, да намерим майстор за провредения електроуред в къщи или за прокапалата чешма....
Тичаме по институции, поликлиники, задачи...
А всъщност замисляме ли се някога кой всъщност има нужда от това тичане....
Дали нуждата от добра дума или мила усмивка не е по-голяма от топло ядене и изгладена риза....
Далинуждата да прегърнем детето си, не е по-голяма от това играчките му да са подредени, да му прочетеш приказка или просто да си поговорите, не е ли по-важно от това дали точно е изписана сложната дума в домашното му, дума за която дори ти самият не си сигурен как се пише и какво точно означава....
Хора, спрете! Земята се върти винаги с една и съща скорост! Тя никога не тича!
За къде тичаме тогава?! Мястото за което тичаме винаги ще бъде там където е, но хората които обичаме, никога повече няма да са същите и мигът с тях никога повече няма да се повтори! Затова забавете ход и преди всичко друго, което сте се разбързали да свършите, намерете време да спрете до тях и да ги попитате как са! Да им покажете цъфнало пролетно цвете, интересна мида на морския бряг или просто по-различно изглеждаща звезда на небето!
И в този миг си припомнете че ги обичате и както те, така и вие имате нужда от всичко това! Никой няма камък на мястото на сърцето си! А камъкът както знаем не може да тича!

‎Koгато си на кръстопът и не знаеш какво да избереш, хвърли "ези или тура". Винаги върши работа! И не защото монетата има отговор на всички въпроси. А заради онзи кратък момент, когато монетата е във въздуха, в който разбираш кое се надяваш да се падне... Защото дълбоко в сърцето си отдавна си направил своя избор.