Социалната мрежа на България
.-. от блога на Michaela
|
|
Надеждата - единственото нещо, за което се хващаме като удавници. Влизаме в морето с огромни, гигантски очаквания, че ще изплуваме, а накрая потъваме. Давим се малко по малко, викайки за помощ и това е единствената ни надежда за спасение.
Хванали здраво тази надежда, тази упора, здравата земя, мислейки, че може би тя ще ни измъкне, потъваме все повече и повече.
Така е и с чувствата.
Хващаме се за нещо с нашите си огромни очаквания и оня, оня копнеж за това голямото нещо,което сме издирвали дълго време, надявайки се, че това е нашето си спасение. . .и в крайна сметка - нуждаем ли се истински от това, за което копнеем и настояваме да имаме?
Хванали здраво тази надежда, тази упора, здравата земя, мислейки, че може би тя ще ни измъкне, потъваме все повече и повече.
Така е и с чувствата.
Хващаме се за нещо с нашите си огромни очаквания и оня, оня копнеж за това голямото нещо,което сме издирвали дълго време, надявайки се, че това е нашето си спасение. . .и в крайна сметка - нуждаем ли се истински от това, за което копнеем и настояваме да имаме?
|
|
Коментари