Вдишах дима на цигарата, която гореше в ръката ми, безсмислено горяща.
Погледа ми падна върху снимката ни. Знаеш, старите спомени - нашето
"Винаги и завинаги!". Интересно ми е къде ли е сега? Дали скита като мен
в спомените или е намерил нов дом, в който да отпочине и да намери своя
уют?
Дали му липсвам? Вероятно никога няма да узная.
И в крайна
сметка снимката стояща срещу мен ми навяваше болни спомени - ние.
Запалих я. Оставих я да изгори заедно с цигарата, която държах в ръката си, не посмях да я доближа до устните си отново, напомняше ми за теб, а е тъжно, когато
хората дали ти най-хубавите спомени, се превърнат в спомен.
Коментари