Loading...

Социалната мрежа на България

Ciggarette

"За нещо трябва да се умре"
Каза романтичната котка, когато се влюби за седми път. 

 


Мар 30 '14 · 0 коментари · Тагове: love, котка, фейс
Държиш цигарата така сякаш те е страх от нещо. Дори трепериш вече. В мислите ти е пълна бъркотия. Може би отново тя е там или поредното ти желание да я притежаваш отново. От очите ти капят сълзи. По-силни са от думи..
Мар 30 '14 · 0 коментари

“Ако не можеш да обикнеш студа,
не си пожелавай мен.
Защото няма да бъде по-топло 
или по-различно от това, 
да вдишваш снежинки.
Дъхът ти ще спира
и целият ще трепериш.
Ще има снежни и дъждовни дни,
и ако си свикнал със слънцето, 
ще се изплашиш, когато видиш буря.
А понякога, гръмотевици ще излизат от устните ми.

Ако не можеш да обикнеш студа, 
скрий се от мен.
Бягай.
Тук не е топло, 
а аз не съм място за страхливци. "


Мар 30 '14 · 0 коментари
-Защо обичаш толкова много цигарите ?-попита той втренчил се в нея с тъмните си, изпълнени с чисто любопитство и желание да я отгатнат очи. Тя се усмихна леко. Запали вредното нещо и си дръпна силно и дълго, притвори устни и малkа част от дима се изплъзна нагоре и изчезна в студената нощ.-Виж..всички се самонараняват по някакъв начин.-дъхът й погали кожата му заедно с аромата на цигари и сладък парфюм, които той обожаваше и винаги имаха ефект върху него.-Животът е твърде жесток понякога – да, дава ти много, но често го отнема. Всеки е толкова залисан в себе си,че не вижда чуждата болка предизвикана от онзи “така прекрасен свят” който съвсем не е цветен. И хората се самонаранявят, някои видимо- режат се, нараняват тялото си, бият се, изпадат в депресии. Всички виждат това. Аз правя същото, но невидимо. Поставям оръжието между устните си и избирам дали да му позволя да ме убие. Вдишвам отровата дълбоко, тя прогаря гърлото ми като огън и нарушава дишането ми. Затова толкова обичам цигарите. Те бавно ме убиват по ефективен начин. И другите никога не разбират,че ми ми има нещо.-отдалеченият й, замислен поглед се промени в чаровна усмивка след което отново си дръпна дълбоко. Той продължи да я наблюдава, но този път знаейки още съвсем малко от загадката наречена тя.`
Окт 23 '13 · 0 коментари