Социалната мрежа на България
Ciggarette
|
|
-Защо обичаш толкова много цигарите ?-попита той втренчил се в нея с тъмните си, изпълнени с чисто любопитство и желание да я отгатнат очи. Тя се усмихна леко. Запали вредното нещо и си дръпна силно и дълго, притвори устни и малkа част от дима се изплъзна нагоре и изчезна в студената нощ.-Виж..всички се самонараняват по някакъв начин.-дъхът й погали кожата му заедно с аромата на цигари и сладък парфюм, които той обожаваше и винаги имаха ефект върху него.-Животът е твърде жесток понякога – да, дава ти много, но често го отнема. Всеки е толкова залисан в себе си,че не вижда чуждата болка предизвикана от онзи “така прекрасен свят” който съвсем не е цветен. И хората се самонаранявят, някои видимо- режат се, нараняват тялото си, бият се, изпадат в депресии. Всички виждат това. Аз правя същото, но невидимо. Поставям оръжието между устните си и избирам дали да му позволя да ме убие. Вдишвам отровата дълбоко, тя прогаря гърлото ми като огън и нарушава дишането ми. Затова толкова обичам цигарите. Те бавно ме убиват по ефективен начин. И другите никога не разбират,че ми ми има нещо.-отдалеченият й, замислен поглед се промени в чаровна усмивка след което отново си дръпна дълбоко. Той продължи да я наблюдава, но този път знаейки още съвсем малко от загадката наречена тя.`
Архиви
|
|
