Destiny

Не знам как да започна и какво трябва да кажа... Цял живот някакви хора идваха в живота ми ненадейно и си отиваха още по-неочаквано с парченца от сърцето, мечтите и надеждата ми.

Опустошиха всичко...

Истината е, че колкото и да се стараех те не ме виждаха... не ме разбираха, не поискаха да се борят за мен... Говореха ми това , което исках да чуя, обещаваха ми неща, които не спазваха...

А аз винаги глупаво ги защитавах дори пред себе си, когато ме раняваха, разочароваха и предаваха... Грижех се за всички останали и в цялата бъркотия съвсем забравих за себе си, за моето щастие, докато в един момент се оказах друг човек. Някой покрай когото време бавно и незабелязано отминаваше, вече нямаше усмивки, нямаше какво да ме зарадва. И макар да бях заобиколена от хора, бях сама... вълк единак. На моменти ми тежеше, в други си казвах, че може би така е по-добре. По-добре е да си сам, отколкото с грешния човек.  Залъгвах се, налагах си да не мисля...Казвах си, че трябва да издържа, че е по-добре да побеснея, отколкото да страдам... Но имаше някои нощи, които едвам изтърпявах, когато мислите и спомените нахълтваха непоканени. Изморена съм от всичко, безсилна... Не ме обичаха. Обичаха само представата за мен, утехата, която ще им дам. Не искаха да ме имат, искаха само да ме търсят. И с всеки нов мъж, получавах нови имена... сравняваха ме с други големи любови и все нещо ми липсваше, за да бъда тях.  Загубих вяра в любовта... Да, може би я има, но не и за мен... Виждах как други влюбени се държат за ръка, как се гледат, как се търсят устните им, представях си какво ли си говорят ... И се питах защо съм наказана така... какво толкова сторих, какво не направих и не казах, къде бъркам... Отговора на всичките ми въпроси ми беше вече ясен – Просто не съм ТЯ... Не мога да съм специална, твоето момиче, онова от което се нуждаеш...

На сила трябва да се усмихвам, да се преструвам, че държа всичко под контрол, може да успея да ги убедя, а после и себе си... Питам се до кога ще издържа да плача скришно късно през нощта, да се страхувам и да няма на кой да споделя през какво минавам...  Коя съм ? От какво се нуждая, за да се спася... И когато съм на крачка да се изгубя съвсем в тъмнината идваш ти!

Ти си чудото от което се нуждая... За което се молих, толкова дълго време... но няма да е чудо ако и ти също не ме познаеш... Ето ме, тук съм за теб, за да ме обичаш, за да ме пожелаеш...  не ме сравнявай с други... Научи се да четеш в очите ми и погледни колко много значиш за мен.

Само ако знаеше как всяка нощ преди да заспя поглеждам някоя наша снимка, колко щастливи изглеждаме... поглеждам я, но само за секунда, не смея дори и за миг да си помисля колко много ми липсваш... за всичко, което сме изживели. Само ако знаеше как цял ден съм тръпнела в очакването да те видя, дори само за малко, дори само за да помълчим седнали един до друг. Ако знаеше, че все още имам глупавия навик като видя падаща звезда, да си пожелавам да съм отново твоя.. че в усмивката ти има нещо вълшебно, което ме  завладява изцяло... Само ако знаеше, че когато ме целуваш си отварям очите, защото искам да те гледам, колко си красив... Само ако знаеше как съм стояла по цяла нощ будна, как съм писала смс-и до теб и съм ги триела... Колко много сълзи съм скрила в нощта, за да не те разочаровам, за да не те нараня, за да не ме видиш слаба... Само ако знаеше, че пазя всяка една мила дума която си ми казал в сърцето си, а там не допускам никой освен теб...Само ако знаеше колко пъти опитвах, борех се за теб, унижих се до последно... но ти не видя това, никога не ме допусна и това ме изморяваше все повече и повече... Само ако беше опитал щях да намеря сили да се боря, да се боря и за двама ни. Само ако знаеше колко пъти се питах къде сгреших, какво не направих...защо не успях да бъда специална за теб, измъчвах се, намразих себе си за това, че не бях достатъчно добра. И знаеш ли от кое боли най-много... ти виждаше, че страдам, но не ме спря... остави ме да се влюбя в теб, да те имам, за да ми кажеш после, че обичаш друга... А тя с какво е по-добра, с какво те заслужи... не знам. Но ако тя е това което искаш, това което те прави щастлив, то аз не съм ти нужна. Помни, че винаги ще има място за теб в сърцето ми. Пази се. Обичам те.