Изповед пред теб от блога на Destiny

Не знам как да започна и какво трябва да кажа... Цял живот някакви хора идваха в живота ми ненадейно и си отиваха още по-неочаквано с парченца от сърцето, мечтите и надеждата ми.

Опустошиха всичко...

Истината е, че колкото и да се стараех те не ме виждаха... не ме разбираха, не поискаха да се борят за мен... Говореха ми това , което исках да чуя, обещаваха ми неща, които не спазваха...

А аз винаги глупаво ги защитавах дори пред себе си, когато ме раняваха, разочароваха и предаваха... Грижех се за всички останали и в цялата бъркотия съвсем забравих за себе си, за моето щастие, докато в един момент се оказах друг човек. Някой покрай когото време бавно и незабелязано отминаваше, вече нямаше усмивки, нямаше какво да ме зарадва. И макар да бях заобиколена от хора, бях сама... вълк единак. На моменти ми тежеше, в други си казвах, че може би така е по-добре. По-добре е да си сам, отколкото с грешния човек.  Залъгвах се, налагах си да не мисля...Казвах си, че трябва да издържа, че е по-добре да побеснея, отколкото да страдам... Но имаше някои нощи, които едвам изтърпявах, когато мислите и спомените нахълтваха непоканени. Изморена съм от всичко, безсилна... Не ме обичаха. Обичаха само представата за мен, утехата, която ще им дам. Не искаха да ме имат, искаха само да ме търсят. И с всеки нов мъж, получавах нови имена... сравняваха ме с други големи любови и все нещо ми липсваше, за да бъда тях.  Загубих вяра в любовта... Да, може би я има, но не и за мен... Виждах как други влюбени се държат за ръка, как се гледат, как се търсят устните им, представях си какво ли си говорят ... И се питах защо съм наказана така... какво толкова сторих, какво не направих и не казах, къде бъркам... Отговора на всичките ми въпроси ми беше вече ясен – Просто не съм ТЯ... Не мога да съм специална, твоето момиче, онова от което се нуждаеш...

На сила трябва да се усмихвам, да се преструвам, че държа всичко под контрол, може да успея да ги убедя, а после и себе си... Питам се до кога ще издържа да плача скришно късно през нощта, да се страхувам и да няма на кой да споделя през какво минавам...  Коя съм ? От какво се нуждая, за да се спася... И когато съм на крачка да се изгубя съвсем в тъмнината идваш ти!

Ти си чудото от което се нуждая... За което се молих, толкова дълго време... но няма да е чудо ако и ти също не ме познаеш... Ето ме, тук съм за теб, за да ме обичаш, за да ме пожелаеш...  не ме сравнявай с други... Научи се да четеш в очите ми и погледни колко много значиш за мен.