dreamland

Колко боли в онези моменти .. когато отвориш очите си и осъзнаеш, че ти не принадлежиш на този свят, че те не те разбират, че просто не се вписваш. Всяка твоя дума е грешна, нали? Всяко твое действие е грешно.. знам. Колко боли, когто осъзнаеш, че единствените хора, които наистина те обичат и им пука за теб, живеят в дома ти, в твоята крепост, която е единственото място, на което можеш да бъдеш себе си. Единственото място, където те обичат, когато си себе си. А навън не е така, нали? Там си слагаш маска, за да бъдеш обичана- гримираш се, правиш си прически, смееш се на шегите им, кимаш одобрително на думите им, подкрепяш действията им. Но под тази маска си ТИ! Точно тази, истинска "ТИ", която не би говорила по този начин, която не би направила това, което те правят ... Но за да те харесват, САМО за да те харесват, си слагаш тази маска. Разбирам те, мила, но е време да намериш щастието си някъде другаде, с други хора, пред които не се налага да се правиш на някой, който не си!

Тя е като цвете, затворено в кутия. Красиво, младо, умиращо цвете. Без своя любим, без своята любов, тя е като цвете без кислород и светлина- увяхва бавно всеки ден. Всички виждат красотата и, но за болката и, всички са слепи. Ще прогледнат в деня, когато тя се стопи, увехне и изчезне. Сега е просто едно живо същество. Тя диша, но не живее. Тя се смее, но сърцето и плаче. Тя мълчи, но тъгата в нея говори. Тя се усмихва, но очите и са пълни със сълзи. Тялом е жива, духом умира. "Тя" съм аз. "Тя" си ти. "Тя" е момичето със слушалките. "Тя" е забавната ти приятелка. "Тя" е навсякъде. Огледай се! Виждаш я, нали ... 

 Ето ме пак- пак на пода, пак тъжна и все така сама. Колко съм жалка! Лежа тук долу и слушам онези тъжни песни. Връщам се назад в миналото- мисля си за нашите моментите, които не мога да върна. Мисля си за бъдещето с теб, което не  мога да имам. Мисля си за теб .. Лежа долу, на твърдия под, и се боря със себе си- опитвам се да не плача, опитвам се да спра да се боря за теб, опитвам се да те забравя. Как може всичко между нас да свърши просто ей така?! Беше различно. Ти беше различен. А сега всичко, което имаме са само спомени .. красиви спомени, които пробуждат в мен горчиви чувства и горещи сълзи. Аз съм просто поредното момиче, което ще остане в миналото ти. Поредната грешка. Поредното нищо. Ти гледаш напред. Виждаш светлина, виждаш красота, виждаш себе си, но не и мен...

Искаш да крещиш, но нямаш глас. Искаш да разкажеш на някой как се чувстваш, но не знаеш как. Искаш да плачеш, но нямаш сълзи. Тогава как да ти олекне? Как болката да избледнее поне малко? Усещаш, че чувстваш нещо .. нещо неприятно, нещо, което спира дъха ти. Не знаеш какво е, но искаш да спре. Не искаш да се чувстваш по този начин. Толкова странна и неопределена болка, обърква те. Знам. Има 1 лек за нея. Сън. Легни си, отпусни се, затвори очи, купи си билет за Страната на сънищата и заминавай! Поне за няколко часа ще избягаш от реалността- от мислите ти, от чувствата ти, отношенията ти с хората. Спи, спи, красавице малка. Сънувай своето щастие. Сънувай своите мечти. Сънувай своя принц, който вместо да те наранява, ти слага тиара на главата. Сънувай всичко, което те прави щастлива. Усмихни се, поне на сън! Точно така. Запази тази усмивка. Нека всички я видят. Остави ги да си мислят, че живота ти е сбъдната мечта. Изглеждай така, сякаш живота ти е сбъдната мечта. Дръж се така, сякаш не си в реалността, а своите приказни сънища. Живей така, сякаш винаги си в страната на сънищата, където няма невъзможни неща и винаги си щастлива. А сега заспивай, красавице! Лека нощ и добре дошла в Страната на сънищата! 

Не съм влюбена. Аз съм просто омагьосана от него. Тези кафяви, топли очи, които блестят срещу мен.. Тази вълшебна усмивка, която разтапя сърцето ми.. А знаете ли коя е любимата ми песен? Неговият глас! Да, обожавам го! Сякаш ме упоява, само като го слушам. Чак ме обърква. Аз не съм влюбена. Но обичам да е наблизо. Обичам да го гледам как приближава с усмивка. Обичам, когато ме прегръща и усещам сърцето му. Толкова неща обичам в него, че чак го мразя! Мразя, когато чете мислите ми. Мразя, когато знае какво ще кажа. Мразя, когато ме кара да се усмихвам. Мразя, когато ме омайва само с поглед. Толкова много го мразя, а вие ми казвате, че съм влюбена! Как можеш да обичаш човек, от който зависи цялото ти щастие?! Как може да обичаш човек, който знаеш, че ще си тръгне?! Как може да обичаш човек, който те кара да страдаш?! Аз не го обичам! Не съм влюбена в него! Аз не го обичам, не го обичам, не го обичам, не го обичам ... !

  

Знаеш, че така е най-добре. Знаеш, че това е разумното решение. Дори и да боли, ще мине, а след това и двамата ще сте щастливи. Търпи момиче, мълчи си! Не виждаш ли искрите в очите му, когато говори за мечтите си? Не усещаш ли трепета в сърцето му, когато ти разказва всичко, сякаш вече е реалност?  Но въпреки всичко това, сърцето ти се разбива. Да, защото знаеш, че ако мечтите му се сбъднат, ти няма да го видиш никога повече. Той ще замине, а ти ще останеш тук. Мълчи, момиче, не го спирай! Нека поне той бъде щастлив. Нека поне той постигне всичко, което иска. Продължавай да се преструваш, че думите му не те изгарят като въглени. Продължавай да се усмихваш и да кимаш утвърдително. Продължавай, ти си силна! Щом успя да събереш сили да му кажеш, че искаш да сте просто приятели и да скриеш всички свои чувства, значи ще се справиш и с това! Но колко е трудно да си поемеш въздух, когато има буца в гърлото ти, когато сълзите се стичат по красивото ти лице, когато стаята е толкова празна и тиха .. И всяка вечер е до теб твоята най-добра приятелка- самотата. Тя те утешава с всички думи, които не му каза. Показва ти онази обич, която ти запази в сърцето си и не сподели с него. Помогна ти да си изплачеш душата, за да имаш сили утре пак да се усмихнеш. Браво, момиче! Продължавай в същия дух! Подкрепяй го в мечтата си да замине в чужбина, да избяга от теб и останалите грешки в живота му!