|
Колко боли в онези моменти .. когато отвориш очите си и осъзнаеш, че ти не принадлежиш на този свят, че те не те разбират, че просто не се вписваш. Всяка твоя дума е грешна, нали? Всяко твое действие е грешно.. знам. Колко боли, когто осъзнаеш, че единствените хора, които наистина те обичат и им пука за теб, живеят в дома ти, в твоята крепост, която е единственото място, на което можеш да бъдеш себе си. Единственото място, където те обичат, когато си себе си. А навън не е така, нали? Там си слагаш маска, за да бъдеш обичана- гримираш се, правиш си прически, смееш се на шегите им, кимаш одобрително на думите им, подкрепяш действията им. Но под тази маска си ТИ! Точно тази, истинска "ТИ", която не би говорила по този начин, която не би направила това, което те правят ... Но за да те харесват, САМО за да те харесват, си слагаш тази маска. Разбирам те, мила, но е време да намериш щастието си някъде другаде, с други хора, пред които не се налага да се правиш на някой, който не си!
|
Коментари