happynes

       Отново се събуждам. Сънена, но щастлива. Вече те няма в живота ми. Няма те и няма и да те допусна пак в него... ти само го рушиш.  Рушиш така както торнадото отнася покривите на къщите в до сега подреденото градче. Рушиш така както земетресението поглъща безброй надежди и мечти, така както огънят гори бъдещето на невинни хора. Всичко това се случваше в сърцето ми. Там вече беше пусто. Никой не би се заселил там, никой не би отишъл да живее в пустиня, пустиня каквато беше сърцето ми след теб.
       Събудих се. Всичко беше нормално, едноцветно, но аз бях свикнала да живея така. Погледнах си телефона както правех всяка сутрин и тогава сърцето ми спря.... Мина доста време докато дишането и пулса ми се нормализираха и накрая събрах смелост и отворих съобщението. Не исках да го чета и не можех, защото очите ми преливаха от сълзи. Беше ми пратил поздрав. Отворих песента....Беше от ония сълзливи песни, които целят да те разплачат.
       И ето че точно когато в пустинното ми сърце беше пробило цвете ти дойде и го изтръгна.

       Живота ме  научи на търпение на мълчание, живота ме  научи, че няма „ друг начин” , че въпреки болката която ни разкъсва винаги има някой който да страда повече и когато знаем, че има и по съкрушени от нас ние намираме и малкото щастие което ни е останало и се радваме на него докато все още го имаме, защото след един миг, точно един миг е нужен на вселената за да ни отнеме и последната троха надежда последната капка щастие и ние пак трябва да намерим път за живот просто защото няма „друг начин”. Какво можем да направим освен да се борим ?  Оставим ли се на течението на реката не знаем къде ще ни отведе ... може да попаднем на водопад. Борбата е единствения път към спасението, към спокойствието и когато изминем този път вече ще можем спокойно да си отдъхнем. Вече ще сме подготвени за подобни битки, ще сме подготвени за същата тази болка, която се опита да ни повали и миналия път, но ето че живота ни поднася нов по-силен, по-тежък удар и следва пак тази постоянна борба и ако го няма гневът, заради който борбата продължава то значи е изчезнала и жаждата за живот, защото това е живота БИТКА. Битка в която не трябва да губиш и не можеш да загубиш просто защото... ...няма "друг начин"