Социалната мрежа на България
martitypetkowa
|
|
Ще започна с едно голямо - ОБИЧАМ ТЕ! Ти си всичко, което някога съм искала. През тази една година ти ми показа какво е да си обичана и колко сладко е чувството да усещаш как някой се страхува да не те загуби. Спомням си всяка една целувка от теб, а в твоите прегръдки се чувствам предпазена и горда. Горда, защото ме прегръща най-красивото, мило и прекрасно момче. Ти много добре знаеш, че и аз те обичам, понеже не съм ти го казвала и показвала само веднъж. Любими, не знам какво бих правила, ако не си до мен.. Ти ме притежаваш изцяло. С никой друг не съм изпитвала същото. Когато те срещнах за пръв път аз се влюбих в твоите очи.. Ах, тези зелени очи! Те излъчват необяснима плаха и потайна светлина, която никой друг не притежава. Не знам как съм живяла преди без теб, но знам, че сега те искам завинаги и не бих си простила да те загубя. Преминали сме през много неща заедно, но те не развалиха връзката ни, а точно обратното - направиха я по силна и неуязвима. Обичам всичко в теб, дори и недостатъците ти, които за моя радост са малко..хахаха! С това признание не целях да се хваля, че притежавам най-прекрасното човече на тази Земя, а целях да докажа, че наистина те обичам с цялото си сърце и душа и никога не бих те наранила. Ти си най-важният човек в живота ми.
ОБИЧАМ ТЕ, СЪКРОВИЩЕ! (Б - 11.03.2013)
ОБИЧАМ ТЕ, СЪКРОВИЩЕ! (Б - 11.03.2013)
В тъмна нощ, покрита с тишина,
двамата преплитаме голите тела.
Така изящно и красиво бе това,
че ми се приисква да не спра.
С теб не чувствам само аз възбуда,
а любов, плаха като пеперуда.
Как нежно ти целуваш голото ми тяло
и в екстаз изпадам аз изцяло.
Искам вечно ти да си си мой
и от теб да нямам грам покой.
С теб аз съм истински щастлива.
Обичам те, ти ме правиш жива.
двамата преплитаме голите тела.
Така изящно и красиво бе това,
че ми се приисква да не спра.
С теб не чувствам само аз възбуда,
а любов, плаха като пеперуда.
Как нежно ти целуваш голото ми тяло
и в екстаз изпадам аз изцяло.
Искам вечно ти да си си мой
и от теб да нямам грам покой.
С теб аз съм истински щастлива.
Обичам те, ти ме правиш жива.
Тя умираше в ръцете му. От болка се превръщаше бавно и болезнено в пепел. Но той не знаеше. Той си мислеше, че тя е щастлива с него, но това никак не беше така. Той не осъзнаваше колко много я наранява, колко болка й причинява и най-важното не знаеше, че тя умира в ръцете му, когато я прегръща. Тя го обичаше до лудост и напук на болестта си палеше цигара след цигара..Тя знаеше за болестта, но не искаше да я съжаляват, това тя мразеше най-много..Тя страдаше много, но ето, че дойде денят, в който и той страда. Много му се искаше да беше знаел за болестта й и да беше я предпазил, но тогава той осъзна колко горда, красива и умна беше тя. Той осъзна грешката си. Върна се в апартамента, апартамента, който те деляха четири години и отвори нощното й шкафче. Там имаше лист, който той прочете на глас и в който пишеше: ''Обичам те до болка. До такава болка, че да умра, но не от съжаление, а от любов! Знаех, че ти също ме обичаш (и може би ще продължиш), но и знаех, че ако бях ти казала щеше да се опиташ да ми помогнеш. Точно това аз не исках. Исках да видя истинския живот с теб, а не този, в който ме съжаляваш. Обичам те! Вечно твоя, дори след смъртта!''. :) 
Архиви
|
|
