Loading...

Социалната мрежа на България

Тодора - моделът на Владимир Димитров - Майстора | Форум

KeNguru Сеп 20 '14

Майстора, така го наричат неговите приятели от рисувалното училище и заради това, че печели художествените конкурси и заради вътрешното си убеждение, че този беден младеж влиза в изкуството със свой изумително богат духовен мир и самобитна дарба. Той можеше да остане незабелязан, ако не беше голямото му творчество...




През 1903г. един черноок младеж тръгва пеша от Кюстендил за София, за да се учи на академизъм в Рисувалното училище (днешната Художествена академия). До края на живота си (1960г.) Владимир Димитров остава предан на най-голямата си любов - изкуството. Биографичните щрихи подсказват степента на обричане на "любовницата" - живее сам през целия си живот, не оставя деца, защото голямото му семейство са картините и защото неговите създания са плод на необикновената любов към природата и хората, които общуват с нея. Красотата е естетическият идеал на художника. И сякаш най-добре е изразен в портретите на жени и млади момичета. "Казваше ми, че обича да рисува хора, които имат леки черти. Разбирам, търсеше лица, които можеше да направи като икони, хем хубави, хем като неземни" - това беше казала преди доста години Ирина Петрова, една от неговите модели.


Преди години разговарях с "българската мадона" Тодора в къщата и в село Коняво (Кюстендилско). Тази жена излъчва все още имаше мека светлина въпреки житейските преживелици и товара на годините. Тя е може би последният все още жив модел на майстора от поколението, родено в първите петнайсет години на века. И естествено живяла е в Шишковци. С право някои наричат това китно кюстендилско село столицата на изкуството, защото то е приютило художника и му е дало лицата, сюжетите, пейзажите си. "Не всеки може да бъде модел на Майстора - пише Ефрем Каранфилов, - тъй като в своите картини той се стреми да нарисува душата!" Обиколил света, "рисувачът", както го наричат местните хора, винаги се връща в своето Шишковци. Там са всекидневните му събеседници, съдници, почитатели, приятели и неговите модели през 27-те години от живота му (от 1924 до 1951г), изживени в селото.


Тодора Алексова вече не е сред живите. Омъжила се е в Коняво в началото на 30-те години. Лицето и ни гледа от две от най-известните картини на Майстора: "Тодора" и "Българската мадона" ("Българската мома"), рисувани в края на 20-те и началото на 30-те години. Тогава е била на 19 години. Майстора е рисувал и ръцете, и шията и в няколко други картини. Каква ли ще е била оная невидима искра, която е свързвала модел и художник в акта на сътворяването на картината, за да бъдат всички лица така одухотворени, а всички спомени на съвременниците да описват художника с уважение и любов, сякаш светец се е движил и живял между тях. Вероятно качествата на характера му, скромността и мощната му енергия на творец, погълната всичко друго и очертала един изключителен живот на изкуството, а насреща на всичко това - чистотата, неизкушеността, животът на младото тяло и лице, нарочно "успокоено" в картината, за да очертае и внуши един символ. В спомените на Тодора Алексова портретът на Майстора почти не се отличава от това, което сме чели в многобройната литература за него: висок, изправен мъж, с дълга брада, скромен, мълчалив и вглъбен докато работи, и общителен, когато почива. Облечен не много добре, но щедър. Вегетарианец, любител на природата и хората, които наблюдавал в труд и на празник. Заедно с други момичета, модели на художника, Тодора често посещавала къщата му. Облечени в носии, те позирали по няколко дена, като получавали щедро за всеки ден по 25 лева от тогавашните пари. Понякога му готвели любимото ястие, а той свирел на тамбурата си или пък се впускал в дълги монолози за пътуванията сив чужбина, за изложбите, за съдбата си на картините, които създавал в Шишковци. Рисувал от сутрин до вечер и зиме, и лете, а моделите му са все сред цъфнали ябълкови дръвчета или сред отрупани в плод клони. Без да им изнася беседи за етика, за добро и зло, Майстора успявал да плени младите със своя морал и чистата си преданост към рисуването и съдбата на обикновения човек. Сигурно затова ще си спомня Тодора и посещението на художника в новия и дом в Коняво седмици след сватбата и. Майстора отишъл да поздрави младата жена, тази, която ни гледа

с топлота от старата снимка в семейния албум. Нататък художникът и моделът поели всеки по своя път ... 

Това мнение е редактирано от KeNguru Сеп 20 '14
KeNguru Дек 7 '14
Интересна статия, надявам се да хареса но хората обичащи да подобни статии. Аз лично много обичам да чета