Лежах на леглото и се опитвах да заспя. Но не можех. Всеки път щом затварях очи го виждах да стои пред мен с тази красива усмивка и да ми казва: "Хайде, ела с мен". Подаваше ми ръка и се приближаваше към мен. Гушваше ме и аз тръгвах с него. Без да се замисля. Бих направила всичко за него. Всичко. За моят сърцеразбивач.
Всичко беше толкова истинско, че чак ме болеше. Все едно се връщах в миналото..отворих очи и видях реалността. Стоях сама обляна в сълзи, заради едно момче. А си бях казвала, че никога няма да плача за момче. Какво става с мен, защо ми го причинява? Защо се подиграва с мен и с чувствата ми? Защо след всичко хубаво е готов толкова лесно да ми обърне гръб? Да, толкова много въпроси, на които едва ли някога щях да получа отговор..