Emilia Dimitrova

Аз съм жена, не от онези наивните - знам си цената. Ничия болка не искам. Просто се случвам. Има ме, просто ме има, има ме в нощите, има ме в дните. И в мислите. Топли са само очите ми (всъщност и дланите). Някак по навик раздавам парчета мечти. Само защото съм себе си паля желания. И съм красива, когато наистина силно боли. Чиста порода съм. Истинска, жива... И гола. Само душата си нося навсякъде с мен, с нея докосвам така, както с пръсти не мога, всичко останало просто не трае и ден. Аз съм такава - непримирима... и търсеща. Нежност, която когато прелива, влудява. Винаги тръгвам по неутъпкани вятърни пътища. Истински трудна за обич. И за забравяне.