Тръгнах,без да знам посоката в която вървя.. Изгубих се.. Попаднах на кръстопът и не знаех по кой път да поема.. Дали да послушам разума или сърцето си.. Следвах сърцето през цялата изминала година и не стигнах до никъде.. Бях наранява, лъгана, предавана.. изоставяна..Но и в същото време безумно щастлива.. Да слушам разума си не би ме направило щастлива, но платих моментите си на щастие с най-голямата болка. И въпреки това си струваше. Болеше ме, но така и никой не разбра, защото докато говорех гледах с леден поглед. Може би това беше моя начин да скрия колко ме боли. Явно добре се справих. В един момент сякаш гледах себе си отстрани- сломена, наранена, изгубена.. А в следващия станах-силна, непоколебима,устремена. Сега съм такава, каквото винаги казвах, че няма да бъда. Сега лъжа, защото ме лъгаха.Предавам, защото ме предаваха.Не отмъщавам- връщам само това, което съм получила. Все още обичам, но спрях да го показвам. Сега мачкам без да ми пука- защото преди им позволявах да ме сравнят със земята.Тръгвам си, защото почти на никой не му стискаше да се бори за да остана.Използвам, навремето си играеха с мене сякаш съм кукла.. Хората се променят, вече не съм същия човек и не съжелявам- така ми е добре !!! ..