Истинската любов не била любов ако не боляла. Нека така да бъде. Искам да ме боли. Но и да не свършва. Страх ме е. Чу ли? Страх ме е да не те загубя. Да не потънеш в прегръдките на друга. На по-добра от мен. Да не ти омръзна, да не те притиснат, да не те обичам прекалено силно. Страх, страх, страх и пак страх. И толкова много обич. Обич само за теб, мили мой. А ти така усърдно се правиш на сляп. Не искаш да видиш, да вземеш и да почувстваш любовта ми. И не от липса на любов от твоя страна, а от страх. Ах, този страх. Защо е тъй властнал над нас? Защо е тъй обсебващ? От липса на опит ли сме тъй плахи. Или пък опита ни е горчив? Разбери ме, любов моя. Обич искам да ти дам. Не като тези безсърдечни хора, които така нагло са те белязали от тъй ранна възраст. Но и аз не съм по назад мили мой. И аз съм тей белязана. С друг белег, но еднакво грозен мили. И въпреки всичко ти дадох ножа. Дадох ти властта над мен. Аз съм твоя. Но ти мой ли си? Искам да излекувам болката в теб и знам, че мога, но ти искаш ли? Аз ще съм до теб и да не искаш. Дълбай нова рана със своето пренебрежение. Остави ми грозен белег. Но той ще топли, ще гори и ще пламти. Защото ти си драл там любовнико. Защото болката от теб е сладка. А към тази сладост аз съм пристрастена. И не можеш да отнемеш сладката болка от нашата несподелена любов. Или не точно. Нашата любов. Любовта на двама незнаещи как се обича. Но обичащи се дълбаещи един на друг по-голям и по-грозен белег. Обичащи се наранявайки другия. Но каква любов е. От най-силните болезнени и сладки любови.
Коментари