shokoladka

Ти си тръгна

без да кажеш нищо.

Оставяш ме сама.

Взимаш ми всичко.

Искам да рева, да се тръшкам и ридая

но няма да те спра

това е ясно и го зная.

Моля те спри!

Върни сърцето ми!

Липсваш ми

това няма да се промени.

Когато дойде бях силна и смела

сега няма те

не мога да го преживея.

Взе ми всичко ти

е зная няма да го върнеш.

Просто изчезни

без да се обърнеш!

Хааа..той. Перфектен както винаги. Нали се сещате той е от онези, които подкосяват коленете ти с всеки поглед, а с всяка усмивка карат сърцето ти да прескочи един удар. И разбира се, за да не бъде всичко перфектно той е един от забранените. Под забранен нямам предвит обвързан имам предвит приятел. Мисля че ако беше обвързан щеше да ми е по лесно да съм покрей него. Как да ви разкажа за него? Той е толкова труден за описване. Просто нямам толкова думи. Та как да се опише най-прекрасната усмивка на света просто с думи? Как да се опишат тези сочни забранени устни? Тези рамене, тези очи, тази топлота в погледа му, която те приканва по близо и по близо. Само при мисълта за него настръхвам, но разбира се ние сме само приятели и ще си останем такива. И не няма да бъдем "само приятели". Ще успея да пазя чувствата си в тайна. Нали? Трябва! Всъщност трябва ли? Да! Охх..не може ли поне веднъж да бъде лесно и безболезнено? Е.. явно не. Ще трябва да прикрия блясъка в очите си когато го видя, ще трябва да прикрия замечтаната си усмивка когато го гледам, ще трябва да прикрия тръпките които минават през мен когато ме докосне, ще трябва да прикрия сълзите си когато си тръгва. Ще трябва да прикрия много неща, но не само от него, а и от себе си. Защото не искам сърцето ми да е на парчета отново. И въпреки това не мога да спра да мисля за него. За гласът му, за смехът му, за искрата живот която блести в очите му, за нaчина по които си играе с косата си когато е нервен, за сънищата които сънувам с него. За всички нещо които го правят перфектния забранен за мен.