belieber98

Не плачех за него.Плачех за себе си.Оплаквах човека,в когото се бях превърнала.Оплаквах всички изгубени мечти и надежди.Оплаквах сърцето си,което може би никога вече нямаше да може да обича така силно.....

Усещах болката все повече и повече.Като отрова се разрастваше из цялото ми тяло и поваляше всички клетки.Сърцето ми се беше свило,едвам дишах.Дробовете ми отчаяно се бореха за глътка въздух.Не знаех какво да правя.Болката беше по-голяма от колкото си бях признала пред себе си.Той ме беше съсипал...Той и неговата така невинна хлапашка усмивка.Исках да го мразя... наистина исках,но не можех.Сърцето ми продължаваше да отказва да приеме жалката истина.Не искаше да приеме разочарованието и това с всеки изминал ден ме съсипваше.Палех цигара след цигара,надявайки се,че това ще намали и болката и ще скъси живота ми.Не исках да живея.Всичкия смисъл на живота ми бе отнет.И да може би това звучи прекалено,но точно така се чувствах.Сякаш нещо беше умряло в мене.Чувствах болка с всяко едно вдишване.Какво стана с мене?Как можах да му позволя да ме съсипе до такъв предел?Умното момиче отново постъпи глупаво.

Изгарях.Всеки негов поглед ме изпепеляваше до костите на тялото ми.Мразех го.Мразех този негов безразличен поглед,мразех и изумрудено зелените му очи,които само с един поглед ме караха да забравя всичката болка,която ми бе причинил.И ето ме пак стоя на пода на стаята ми,лицето ми е подпухнало и обляно в сълзи,питайки се защо постъпи така с мене.А аз го обичах,толкова много го обичах.....Но той не беше способен да обича и може би никога не е бил,но аз бях толкова влюбена в него,че не можах да осъзная това по-рано.
  Той обича да играе една игра,която само страхливи мъже умеят.Той те караше да се влюбиш,да помислиш,че и той те обича и след това да си тръгне все едно нищо не е било,все едно всичко е било едно забавление.Преди време бих дала всичко за него,но сега чевствам само безразличие.Толкова пъти ме бе наранявал,че бях станала ледена като кралица.Никой не можеше да влезе в сърцето ми.Бях безсърдечна,наранявах тези които ме обича,заради глупака,който не успя.И най-лошото от всичко е ,че се превърнах в него,станах точно каквато моят сърцеразбивач....!!

Срещнах го миналата година!Още като го видях ми направи впечетление,но реших да си заповядам да не му обръщам внимание,защото всеки път харесах ли си момче то ме нараняваше.И все пак той не беше като другите.Имаше нещо в него,което ме караше да се влюбвам в него всеки път щом го видя!И така започва моята история.
Един ден реших да му призная чувствата си и до ден днешен може би съжелявам за това.След като му казах,той ми отговори с думите,че бил щастливо обвързан.Това беше като гръм от ясно небе.Не знаех какво да кажа,затова преглътнах болката и тръгнах към салона да карам физкултура.Никога няма да забравя чувството,никога няма да забравя как един напълно непознат ме беше сринал до основи.И да той си беше такъв,типичен сърцеразбивачринтересуваше го само бройката,а колко ли момичета страдат за него нямаше никакво значение....
Но дори и след това унижение аз продължавах да го обичам.Знаех,че ме прави на глупачка и ми се присмива тайно,но аз просто се нуждаех от него...
И сега девет мисица по-късно играта се промени.Аз се превърнах в гадната кучка,а той във влюбения идиот.И ако ме питате дали ми е гадно да го наранявам при всеки удобен случай ще ви кажа,че не ми е,защото той ме направи един пълен непукист,който се интересуваше само от себе си.И честно казано не се гордея с това.Бих дала всичко,за да чувствам отново... ,затова момичета колкото и да ви наранят никога не губете себе си ,останете си верни и никога не тичайте след момче,защото този,който наистина ви обича няма да ви остави !

Мечтата - едно от най-прекрасните чувства на света.Всеки един от нас мечтае,било то малко или много ,защото няма нищо по-хубаво от това да се пренесеш във вълшебния свят на мечтата,където всичко е възможно.И все пак мечтайте колкото се може повече,не мечтайте за оценки,защото те са просто цифри,а за знания,мечтайте да откривате нови хоризонти  и да пътувате,защото няма нищо по-хубаво от това да опознаеш родината си.И никога не се страхувайте от тях ,защото човек е толкова голям,колкото са и мечтите му! 
  Никой не е успявал да сбъдне мечтата си от първия път,а тези които са успяли са малцинство, затова не се страхувайте да грешите и да се проваляте,защото провалът е първата стъпка към успеха и никога не слушайте чуждото мнение вярвайте в себе си и най-важното вярвайте в мечтите си,защото един ден ще можете да се обърнете назад към миналото и да се гордеете със себе си,защото въпреки трудностите вие сте успели и тогава повярвайте ми ще се чувствате наистина щастливи.  
  Какво мислите за написаното по горе? За училище ми е и ми трябва вашето мнение. Добре ли е написано? 

Мразех го за това,че ме караше да потръпвам всеки път като го видя,за това,че с нетърпение чаках звънеца да удари, за да мога да го зърна.Той беше толкова противоречив - един път беше мил и добър и ме караше да се чувствам обичана, а друг път беше толкова студен,че започвах да се чувствам като глупачка..... И ето,че отново съм сама и мисля за него.Мисля за всичко,което преживяхме за тази една година, но как да спра сълзите,които напират в мене при мисълта,че вече съм му безрезлична?
Може би го нараних и не отричам това,но той ме наранявяше толкова много пъти, когато беше с ,нея.Какво имаше тя, което аз нямах? Знаех,че ме обича виждах го в очите му, но защо продължаваше да бъде с нея?И все пак аз съм си виновна. Още отначалото като го видях знаех,че е грешка,но понякаква причина не съжелявам за нищо от преживяното,защото той ме накара да порасна.... отвори очите на онова наивно малко момиче и му вдъхна сила. Може би ти беше първата ми любов,но няма да си последната и колкото и да ме нараняваш аз няма да спра да те обичам,защото КОГАТО Е ИСТИНСКО СИ ЗАСЛУЖАВА!

Днес те видях за първи път от няколко месеца. Не знам какво изпитах,защото вече не съм сигурна в чувствата си.Може би да  всичките тези месеци, в които  лееш сълзи напразно те правят безразличен или може би просто те бях преживяла...
Спомням си първата ни среща преди 10 месеца.Бях запленена от тебе още щом те видях. Сигурно така влияеш на момичетата,защото с времето разбрах,че не съм единствената и все пак другите нямаха значение,защото знаех,че аз съм  в мислите ти!
Охх, как ми липсваше тая твоя нежна усмивка,която винаги ме караше да се чувствам като най-специалното момиче на света.. как ми липсваше просто ти.......

Как да забравиш някой за когото си мислиш всеки ден. Не си го виждал от месеци,а когато затвориш очи той винаги е пред теб. Как да забравиш някого който те е дарил с толкова много внимание и обич. Казват, че времето лекува,но защо сърцето ми,ми казва,че може би това не е краят. Сигурно,това е надеждата? Надеждата след която остават само разбити мечти и илюзии. Същото така казват, че в живота си имаш една голяма любов, която винаги ще ти е тръпка. Аз избрах теб, ти да си момчето което да обичам през целият ми живот дори да не ми отвръщаш със същото. От както си тръгна,не съм себе си,сложила съм маска на едно силно момиче. Спрях да разговарям с най-близките ми,не съм се смяла истински с месеци. Но ти не знаеш за това,ти си прекарваш страхотно без мен,а аз се опитвах неуспешно да върна нормалния си живот,но няма как да е такъв ако ти не си до мен. Помниш ли,че когато казах,че ще те обичам завинаги ти ме погледна и се засмя,каза ми, че всичко рано или късно ще свърши, че няма нищо вечно. Но моята любов е само един от милиардите примери по света, че дори един живот не стига за да обичаш твоята истинска любов.

Събудих се тази сутрин. Лицето ми беше още мокро от многото сълзи,които бях изплакала миналата нощ.Спомних си лицето му и всичките ужасни думи,които ми бе казал... тогава започнах пак да плача, болката в гърдите ми бе тъй силна,че едвам се сдържах.Толкова много го обичах,че просто не можех да понеса мисълта,че вече не е мой. Липсваха ми прегръдките му и целувките, липсваше ми сладкия начин,по който  се усмихваше и всичките сладки имена, с които ме наричаше.... може би просто ми липсваше самият той....

Помня деня,когато го видях... Той беше толкова красив и уверен,че просто не можах да отделя поглед от него.След това започна всичко - погледите,усмивките, дългите нощи прекарани мислейки за него...
  Мислех си,че ме обича или поне ми се искаше да е така.Приятелките ми не го одобряваха и сега разбирам,че са  били прави... Още помня денят, когато ми разби сърцето.Сякаш целият свят се бе сгромолясал.Онази лекота, с която каза че не ме обича сякаш за него винаги съм била една играчка... и може би е било така! Аз бях просто едно обикновено момиче,което го обичаше с цялото си сърце ... и макар да са минали месеци аз продължавам да го обичам и да го искам все така силно, защото той беше най-хубавото и най-лошото нещо в живота ми!