Социалната мрежа на България
Маската от блога на Ally
|
|
Колко ли пъти е била на лицето ми, не помня.Попадах на различни места, сред различни хора. Толкова често се налагаше да я слагам, че не помнех вече истинското си лице. Тя, маската, успяваше да ме съхрани, предпази, най- вече от мен самата, поставяйки ми ограничения. Познавах нрава си. Сигурно щях да направя много грешки, за които да съжалявам. Още по- лошо- щях да наранявам, а не исках.Кога я свалих ли? Обикновено не позволявах на никого да разбере, че тя съществува. Аз преценявах пред кого да я сваля, на кога да се доверя, но в последно време случаите, в които желаех да я махна, се разредиха драстично. Все пак, надеждата ми, че един ден ще мога да бъда по- дълго време без нея, се осъществи ...Да, свалих си маската там, където най- не очаквах, но вътрешно сякаш го желаех. Беше минало много дълго време, откакто не я бях сваляла и то пред момче, а сега точно това направих. БЕШЕ ВЪПРОС НА ВРЕМЕ ДА РАЗБЕРА ЧЕ БЕШЕ ЕДНА ОТ ОНЕЗИ ГРЕШКИ.. ГОЛЕМИТЕ.
***
Естествено, че бях наранена. Бях съсипана. Разрушена на съставни частици. Беше въпрос на характер. Беше въпрос на добри и верни приятели, които слушаха за драмата ми отново и отново, чиито рамене бяха пропити със сълзите ми и чиито сърца се късаха заедно с моето при всеки спомен за случилото се. Кошмарът на това да си вярвал, да си се надявал, да ти е обещано, но вместо да ти се даде, да ти бъде отнето всичко останало. Една година по - късно ми е пределно ясно защо преживях всичко, с което животът ме накара да се справя. За да разбера колко силна всъщност мога да бъда. За да имам възможността да преосмисля и преоценя качествата и недостатъците, които притежавам.Точно преди една година си пожелах някой специален, който да открадне сърцето ми. Днес сама му го давам. С чиста съвест и цялото!
***
Естествено, че бях наранена. Бях съсипана. Разрушена на съставни частици. Беше въпрос на характер. Беше въпрос на добри и верни приятели, които слушаха за драмата ми отново и отново, чиито рамене бяха пропити със сълзите ми и чиито сърца се късаха заедно с моето при всеки спомен за случилото се. Кошмарът на това да си вярвал, да си се надявал, да ти е обещано, но вместо да ти се даде, да ти бъде отнето всичко останало. Една година по - късно ми е пределно ясно защо преживях всичко, с което животът ме накара да се справя. За да разбера колко силна всъщност мога да бъда. За да имам възможността да преосмисля и преоценя качествата и недостатъците, които притежавам.Точно преди една година си пожелах някой специален, който да открадне сърцето ми. Днес сама му го давам. С чиста съвест и цялото!
|
|
Коментари