"Черна душа" от блога на Анна Вълева

Пролог

Липсвах му. Усещах го, въпреки че мина повече от година от нелеката раздяла. Ние не бяхме двойка, а уж приятели. Животът ми се превърна във вечна борба за живот. До преди една година. Не му липсваше моето приятелство и вечна грижа за него, която той би определил като досада. Липсваше му моята безкрайна безсмислена любов, която сама загърбих, макар да ми беше тежко. Сега животът и на двама ни тръгна по различни пътища без допирни точки, както винаги е било, но преди аз го следях. Аз открих любовта, за която копнеех да получа от него, но друг ми я подари. Той пое пътя си с друга още преди аз да се откажа.

Вече нищо не трябваше да ни свързва. Признавам, че продължавам да мисля за него, но това превърна любовта в омраза. Щеше ми се да ми бе безразлично, но го мразех заради унижението, на което се подложих, и болката, която никога няма да отшуми. Не знам как все така се получава, но знам какво се случва с него. Приятелите му присъстват в моя живот и кой знае защо, не мога да ги премахна. Не, ние не си говорим. Просто те държат връзката ми с миналото, макар да се познаваме съвсем бегло.

Всичко се разви толкова бързо, че не усетих как отидох от едната крайност в другата. Мислех, че никога няма да се срещнем, но семействата ни бяха добри посредници, а това, което се случи, беше повече от неочаквано. Всъщност, това беше моето сладко отмъщение, което бе сделка между мен и Бог. Пълен обрат на съдбата.

Това бяхме аз и той – две души, събирани от любов и омраза сякаш съдбата настояваше никога да не се разделим – по-точно аз! Това бяхме ние – два недостижими бряга на любовта и омразата – Ан и Хари...