Черна душа - Глава 1 от блога на Анна Вълева

Началото

Всичко започна преди повече от 6 години. Тази история ми навлече много беди и те ме мотивираха да си отмъстя. Бях едва на 10-11, когато за пръв път се докоснах до любовта. На 12 вече всичко ми се преобърна. Започнах да градя живота си върху невъзможна любов, за която се борех. Доста глупаво от моя страна. Помня всеки един трепет и чувство, което изпитах през цялото време. Онази искрена и чиста радост, когато успях да се добера до него и се вкопчих, пропилявайки цели 5 години. Преминах през всичко – радостта и мъката се редуваха, така че не ми беше скучно. Бях приятелка – винаги го изслушвах, помагах му и със сълзи го давах на момичетата сякаш откъсвах част от сърцето си. Той не знаеше, разбира се! Въпреки че не търпя на болка, продължавах да се боря, а не получих дори една целувка. Невероятно, нали? Всички хора биха свързали тази история с романтичен филм и лош край, но честно казано, никой не повярва, че сме били просто приятели и нищо повече. Ха – ха! После осъзнах, че приятелството ни е било поредното творение на моето въображение.

Аз бях различна от другите момичета, с които се занимаваше. Бях скромна, не особено суетна, на моменти дори странна. Не веднъж оставах с впечатлението, че той поне за миг е обичал моя милост. След това започнах да пиша.

Изливах мислите си върху листите и от стотици листи хартия, му посветих едно стихче, което остана някъде в дългите безсмислени чатове. В началото, след като всичко между нас приключи, обвинявах единствено него. Вината си е само моя. Аз позволих да се влюбя и да проваля всичко. Но сърцето никога не пита...

През този дълъг период търсех да се вкопча в някой друг, но безуспешно. Хари дълго време заемаше първа позиция в моя живот. Боли!... Омразата се насажда дълбоко в сърцето ми и боли... Искам да забравя за всичко това, но част от мен пази цялата тази история и ми я разказва всеки ден. Затова планирах отмъщението – последната стъпка, за да забравя. Болката ми ще иде при друг. Не, не при Хари, а при приятелите му! Амбър, както е цялото ми име, ще бъде бурята, която ще отнеме най – милото му!