Черна душа - Глава 2 от блога на Анна Вълева

Краят

Идеята да си отмъстя дойде доста по – късно от края. Последното лято, което посветих на него, беше последният сезон на любовта ми. Направих много глупости. Държах се като съвсем различен човек. Бях от онези момичета, които мразех заради разкрепостеността им. Играех много по – различна роля от себе си. Под маската си криех любовта. В края на лятото получих най – тежкия удар. Отдавна бях спечелила презрението му, но поне веднъж постъпи мъжки – събрал се с Рамина, която аз наричах просто Рина... Не, не плаках. Всъщност, не помня дали пролях сълза. Помня, че това беше началото на края. Действах неконтролируемо. Държах да му кажа всичко това, което таях в наранената си, почти убита душа... и го направих! Истината, която ме унижи.

Минаха два месеца и дойде рожденият ми ден. Чаках Хари, за да видя реакцията му. Преди година – две на същата дата получих от него най – красивото пожелание и сам ми сподели, че се радва. Казах, че помня всичко... На този рожден ден той не ме отрази. Бях мъртва за него. Не страдах много. Вече бях приготвила следващото си оръжие, защото го очаквах. Но дълбоко в сърцето си изпитвах болка, че го загубих. Мислех за онзи рожден ден преди години, когато сякаш бях негова и се радваше и знам, че не му бях безразлична. Трябваше да сложа край на безкрайните спомени за убитата любов!

На следващия ден след моя рожден ден, 9-ти октомври, писах на друг. Всичко се разви неочаквано бързо. Хванах се за него като удавник за сламка, но този път не сгреших. Най – сетне получих любовта, която заслужавах и очаквах от Хари – Адриан. Той придоби нов смисъл на живота ми. J

Благодарение на Господ успях да се справя и в негова чест планирах отмъщението си. Не ме е страх да говоря и да пиша, защото знам до кого ще стигне. Молих се на Бог, доверих му се, защото повярвах, че той е броял сълзите ми. Сега искам само едно от Него – да сбъдне моята мечта, за да затворя тази страница от живота си, която ми причини толкова страдание. И този път ще успея, защото вярвам и мога! Стигнах върха, а сега удари часът да си върна за всяка моя напразно пролята сълза и да благодаря на Господ! Това е единственият начин да забравя Хари – да му отмъстя! Някога имаше любов, сега има омраза!