Черна душа - Глава 3 от блога на Анна Вълева

Как започна всичко...

Стоях си сама вкъщи, а вече минаваше полунощ. Ровех се безцелно из Интернет и незнайно защо реших да погледна профила му. Поредната снимка с неговото момиче. Не, не изпитах нищо, сякаш гледах най – обикновена снимка на двама непознати. Фалшивата усмивка, с която тя винаги позираше, сигурно му беше любимата. Странно ... би трябвало да са щастливи – спомням си колко ме заболя, когато научих, че я обича... Аз съм щастлива сега без него! JНе се показвам с ненужни пози, а винаги съм себе си. Обичам Адриан и мразя Хари. Продължавах да се взирам в снимката. Красива е, не отричам, но аз откривам прилики със себе си – външността ѝ подсказваше за мен. Рамина знаеше за мен. Убедена съм! Засичали сме се по градските улици и винаги ме гледаше с подправена гордост, необяснимо високомерие и може би дори омраза. Умея да разчитам помислите на хора, които забиват очите си в мен сякаш са ножове с огромни остриета. Не ме боли, всъщност не усещам, че ме пронизват. Не е ли странно? Споменът за мен е жив и я плаши, а сигурно и дразни. А уж нямаше нищо между нас ... JМисля, че разкрих и още нещо. Един от най – добрите му приятели като че ли има чувства към нея. Имаше!* Няколко дни, след като открих любовта на живота си, му писах (на приятеля). Последната глупост, която направих и оттогава се превъзпитах. Така я защитаваше сякаш е от стъкло, е, разбира се, защити жалкото си приятелче, което все още не беше осъзнало кого е дръзнал да нарани.

И така ... Не криех историята си, признавам, но знаех, че нищо на тоя свят не е случайно. Възпитана съм да вярвам в Бог, въпреки че разбиранията ми за Него се различаваха от тези на семейството ми. И все пак вярвам. Традициите ни са тясно свързани с християнските. Ходенето на църква не е всека неделя, но там осъзнавам вярата си. Преди се самосъжалявах за неприятностите, които ми се случваха, оплаквах жестоката си съдба и жалкото си съществуване без да се замисля, че имам много повече, отколкото някои хора, и че моите проблеми са нищо пред на другите. Когато съзрях, че съм близо до това, за което се борех, се доверих на Бог. Помолих Го да ме събере с Адриан и го стори толкова бързо! След това станах друг човек. Промениха ми се възгледите за света и спрях да се самосъжалявам. Щастлива съм! Постигнах много. Държанието ми е различно. Отстраних много приятели от живота си. Нямам много приятели, но са ми достатъчни. Знам на кого да разчитам – на себе си. Вярвам на приятеля си, но станах по – студена и недоверчива. Виждам го. Правя грешки, но ги осмислям. Бъдещето си го свързвам с Адриан. Стигала съм не веднъж до моменти, в които съм се колебаела дали да не го загубя. В този живот втори шанс няма. Никъде няма да срещна друг, който да ме обича повече от себе си и ще приеме недостатъците ми така, както той го прави. А аз определено имам доста недостатъци. Никога не съм се харесвала – винаги съм се подценявала и съм изпитвала неудовлетворение от себе си. Тялото ми е хубаво, поне така казват доста хора, но аз го съсипах и в това съм напълно убедена. Адриан ме накара да повярвам в себе си и да се заобичам, поправяйки грешките си. Поех по различен път – по този, за който винаги съм си мечтала. Смела съм в мечтите си и вярвам, че ще ги постигна. Това е силата на истинската споделена любов.

В началото мечтаех да стана адвокат, минах през хирург, после през журналист и най – накрая се двоумях между учител и психолог. Избрах психолог.

Имам време да поработя върху изкачването си по стълбицата, но първо, искам да си отмъстя. Не искам живота да ме раздели с Хари. Искам да ме вижда навсякъде, докато не осъзнае грешката си и не ми падне на колене, за да ме помоли за милост. Ще се сблъска с безпощадно момиче, което умело балансира между щастливата си любов и брутално отмъщение. Ще срина света му до основи без да пролея нито капчица кръв, нито сълза. Ще мачкам всичко наред и той ще бъде безсилен пред мен. Едва щом остане сам без приятели и аз съм срещу него, ще поиска милостиня. Вярвам, че Господ е с мен! Животът не обича слабите, които се примиряват, затова ще покажа на какво съм способна. Обещавам много болка и съжаление, бруталност и жестокост. Невинното момиче и безскрупулната дама една срещу друга в едно лице. Ще играя различни роли, но с едно и също име и лице. Амбър или Ан – момичето, което знае какво иска и се бори за него, защото обича живота и вярва. Слабата Ан вече я няма. Уби я Хари и нейният дух се всели в Амбър. Не, това не е филм, измислица или поредната фантасмагория, това е реалност!