blackpearl

Краят

Идеята да си отмъстя дойде доста по – късно от края. Последното лято, което посветих на него, беше последният сезон на любовта ми. Направих много глупости. Държах се като съвсем различен човек. Бях от онези момичета, които мразех заради разкрепостеността им. Играех много по – различна роля от себе си. Под маската си криех любовта. В края на лятото получих най – тежкия удар. Отдавна бях спечелила презрението му, но поне веднъж постъпи мъжки – събрал се с Рамина, която аз наричах просто Рина... Не, не плаках. Всъщност, не помня дали пролях сълза. Помня, че това беше началото на края. Действах неконтролируемо. Държах да му кажа всичко това, което таях в наранената си, почти убита душа... и го направих! Истината, която ме унижи.

Минаха два месеца и дойде рожденият ми ден. Чаках Хари, за да видя реакцията му. Преди година – две на същата дата получих от него най – красивото пожелание и сам ми сподели, че се радва. Казах, че помня всичко... На този рожден ден той не ме отрази. Бях мъртва за него. Не страдах много. Вече бях приготвила следващото си оръжие, защото го очаквах. Но дълбоко в сърцето си изпитвах болка, че го загубих. Мислех за онзи рожден ден преди години, когато сякаш бях негова и се радваше и знам, че не му бях безразлична. Трябваше да сложа край на безкрайните спомени за убитата любов!

На следващия ден след моя рожден ден, 9-ти октомври, писах на друг. Всичко се разви неочаквано бързо. Хванах се за него като удавник за сламка, но този път не сгреших. Най – сетне получих любовта, която заслужавах и очаквах от Хари – Адриан. Той придоби нов смисъл на живота ми. J

Благодарение на Господ успях да се справя и в негова чест планирах отмъщението си. Не ме е страх да говоря и да пиша, защото знам до кого ще стигне. Молих се на Бог, доверих му се, защото повярвах, че той е броял сълзите ми. Сега искам само едно от Него – да сбъдне моята мечта, за да затворя тази страница от живота си, която ми причини толкова страдание. И този път ще успея, защото вярвам и мога! Стигнах върха, а сега удари часът да си върна за всяка моя напразно пролята сълза и да благодаря на Господ! Това е единственият начин да забравя Хари – да му отмъстя! Някога имаше любов, сега има омраза!

Началото

Всичко започна преди повече от 6 години. Тази история ми навлече много беди и те ме мотивираха да си отмъстя. Бях едва на 10-11, когато за пръв път се докоснах до любовта. На 12 вече всичко ми се преобърна. Започнах да градя живота си върху невъзможна любов, за която се борех. Доста глупаво от моя страна. Помня всеки един трепет и чувство, което изпитах през цялото време. Онази искрена и чиста радост, когато успях да се добера до него и се вкопчих, пропилявайки цели 5 години. Преминах през всичко – радостта и мъката се редуваха, така че не ми беше скучно. Бях приятелка – винаги го изслушвах, помагах му и със сълзи го давах на момичетата сякаш откъсвах част от сърцето си. Той не знаеше, разбира се! Въпреки че не търпя на болка, продължавах да се боря, а не получих дори една целувка. Невероятно, нали? Всички хора биха свързали тази история с романтичен филм и лош край, но честно казано, никой не повярва, че сме били просто приятели и нищо повече. Ха – ха! После осъзнах, че приятелството ни е било поредното творение на моето въображение.

Аз бях различна от другите момичета, с които се занимаваше. Бях скромна, не особено суетна, на моменти дори странна. Не веднъж оставах с впечатлението, че той поне за миг е обичал моя милост. След това започнах да пиша.

Изливах мислите си върху листите и от стотици листи хартия, му посветих едно стихче, което остана някъде в дългите безсмислени чатове. В началото, след като всичко между нас приключи, обвинявах единствено него. Вината си е само моя. Аз позволих да се влюбя и да проваля всичко. Но сърцето никога не пита...

През този дълъг период търсех да се вкопча в някой друг, но безуспешно. Хари дълго време заемаше първа позиция в моя живот. Боли!... Омразата се насажда дълбоко в сърцето ми и боли... Искам да забравя за всичко това, но част от мен пази цялата тази история и ми я разказва всеки ден. Затова планирах отмъщението – последната стъпка, за да забравя. Болката ми ще иде при друг. Не, не при Хари, а при приятелите му! Амбър, както е цялото ми име, ще бъде бурята, която ще отнеме най – милото му! 

Пролог

Липсвах му. Усещах го, въпреки че мина повече от година от нелеката раздяла. Ние не бяхме двойка, а уж приятели. Животът ми се превърна във вечна борба за живот. До преди една година. Не му липсваше моето приятелство и вечна грижа за него, която той би определил като досада. Липсваше му моята безкрайна безсмислена любов, която сама загърбих, макар да ми беше тежко. Сега животът и на двама ни тръгна по различни пътища без допирни точки, както винаги е било, но преди аз го следях. Аз открих любовта, за която копнеех да получа от него, но друг ми я подари. Той пое пътя си с друга още преди аз да се откажа.

Вече нищо не трябваше да ни свързва. Признавам, че продължавам да мисля за него, но това превърна любовта в омраза. Щеше ми се да ми бе безразлично, но го мразех заради унижението, на което се подложих, и болката, която никога няма да отшуми. Не знам как все така се получава, но знам какво се случва с него. Приятелите му присъстват в моя живот и кой знае защо, не мога да ги премахна. Не, ние не си говорим. Просто те държат връзката ми с миналото, макар да се познаваме съвсем бегло.

Всичко се разви толкова бързо, че не усетих как отидох от едната крайност в другата. Мислех, че никога няма да се срещнем, но семействата ни бяха добри посредници, а това, което се случи, беше повече от неочаквано. Всъщност, това беше моето сладко отмъщение, което бе сделка между мен и Бог. Пълен обрат на съдбата.

Това бяхме аз и той – две души, събирани от любов и омраза сякаш съдбата настояваше никога да не се разделим – по-точно аз! Това бяхме ние – два недостижими бряга на любовта и омразата – Ан и Хари...