Мразя те любов.. Защо винаги нещата се объркват, или по - точно защо ти живот ги разбиваш. Всяка една надежда, вяра и дори последното нещо в мен просто умря.. Но защо? С какво заслужих да ме наранят хора, които аз не съм наранявала? Но жалко за тях и за живота им. Единственото което мога да им кажа е приятен живот, все някога и вас ще ви наранят така , но не ви го пожелавам и без това ще се случи. Изобщо съжалявам ,че се запознах с тази моя толкова добра '' приятелка '' Чудя се как можах да се влюбя в толкова глупаво момче? Как не се осъзнах в началото. Съжалявам и за тях.
Не ме интересува нито нейните приятелски преструвки,нито лъжливите му думи. Как може да харесваш две момичета в едно и също време не знам.. И колко е жалко да си дава сам надежди за тях. Просто го съжалявам.
Казах си край и спрях , постепенно ,но вече знам,че не изпитвам нищо към него , дори мисля,че е било просто УВЛЕЧЕНИЕ и нищо повече. Не мисля за него, дори не ме интересува как е и какво прави в момента или какви лъжи пак говори на всяка, за мен просто е познат и нищо повече.
Няма да го намразя, нито презирам , нито ще му пожелавам лоши неща, ще му кажа сбогом 'любов' дано си щастлив за напред и както аз не мисля за теб така и ти не мисли за мен.
Някой смятат,че хората до тях са им най-близки, дори най-добри приятели. Понякога човек прибързва с решенията си и точно този , който си мислил за своя сродна душа е най-големия предател в цялата картинка. Добре е човек да се замисля първо с кого се запознава и на кой какво казва. Някой фалшиви приятели може да се окажат вашите врагове и когато най-малко очаквате да забие ножа в гърба ви. Винаги е човека, от който най - малко може да се очаква. Не загърбвайте старите приятели заради нови, защото точно те са ИСТИНСКИТЕ. Наистина е трудно да прецениш човек дали би бил истински или фалшив с теб по външността, по но държанието и действията може.
Реших просто да продължа да се боря за него, и вниманието му, но явно не ми се получаваше особено. Той започна да контактува редовно, но не с мен , а с ''най-добрата'и ми ''приятелка'' , ако дори мога да я нарека такава ВЕЧЕ. Тя му отвръщаше на всяка закачка и така всеки път му даваше надежда. За 'Свети Валентин' дори му написа валентинка, и той страшно се зарадва. Изведнъж няколко дни след това не си пишехме,нито се поздравявахме или изобщо не говорехме.. Бяхме като непознати. Просто един ден той ми писа и от тогава отново се почна. И след това ми каза как уж моята 'приятелка' му е казала ,че не го харесвам ,а съм влюбена в друг. Какво за бога трябваше да мисля,че означава това.. Пред мен тя го убиждаше как ли не , а в чатовете им тя му отвръщаше на всяка пратена емотиконка.. Не ви ли звучи долно?
Аферата им продължаваше всеки ден. Имаха си и номерата дори.. Но един ден не издържах повече. Тя започна пред мен сякаш да ми намеква ,че би се събрала с него..Попитаха я , какво ще направи, ако момчето ,което тя казваше ,че харесва , си намери друга,а тя пред мен най-нагло и арогантно отговори - '' Ще тръгна с , този който тя харесва'' . Не можах да се стърпя и просто и забих шамара,който сама си заслужи.
Всички момичета смятаха,че прави всичко това , на пук на мен, но аз не вярвах, защото я смятах за моята ''най-добра приятелка'' е явно не е била. Разказвах всичко на едно момиче, ама от началото до края на всичко. Тя не издържа да ме гледа такава, за това писа на това момче. Каза му абсолютно ВСИЧКО , АМА ВСИЧКО! Не знам какво мисли той сега, но сигурно не го интересува това..
Въпреки това, аз се запознах с момчето която уж 'приятелката' ми харесваше. Отначало мислех да му кажа всичко , което прави тя, защото буквално беше лепната за него. Но осъзнах,че аз не съм толкова АУЧНА! Не мислех да падам на нейното ниво и да и го връщам.Рано или късно, живота ще го върне на нея.
Беше обикновения 16 септември, но този път в ново училище.Нови хора,нови приятели, нов живот!Отначало не харесвах хората,които бяха в класът ми, но с времето ги опознах, особено едно от момичетата,което сега е най-добрата ми приятелка. Бяха минали 5 седмици от както почнахме училището, нищо интересно не ми се случваше. Една сутрин, докато вървях с един познат към училището,видях едно момче..Беше от неговия клас, настигна ни и продължи да върви с нас. Беше ми адски странен, не знам защо,но сякаш нещо ми се случи, просто изведнъж бях влюбена в това момче.Разказваха ми за него.Започнах да го следя..Знаех какво прави,или какво щеше да направи. Един ден реших да му пиша.Но не започнах със ''Здравей!'' както се почва, ами се правех,че бъркам човека и така се запознахме.Започнахме почти редовно да си пишем всеки ден,поздравявахме се в училище.Реших да се осмеля и му казах,че изпитвам нещо,но той ми каза,че може и то да ме харесва малко,но повече харесвал някакво друго момиче,а плюс това няколко дни по-късно разбрах,че харесва и най-добрата ми приятелка.Не можех просто да повярвам.Беше ми гадно, но с времето сякаш спря да ми пука толкова,че я харесва,може би защото тя го отрязваше винаги, а и на мен ми омръзна.И до сега всичко това си продължава.. Не знам вече какво мога да направя.Имам само 2 възможности: да го забравя или просто да продължа да се мъча,въпреки че не вярвам да има някакъв смисъл вече.
Beshe prosto edin skuchen i topul den ot lyatoto..Otidoh na obichainoto myasto kudeto byahme vsichki.Byah s priyatelite si i togava za purvu put go vidyah. Znaehh imeto mu i istoriyata mu, no nikoga ne go byah vijdala.. Byah chuvala za nego, no toi za men ne... Zapoznahme se, razgovaryahme.Mina sedmica i izvednuj usetih,che izpitvam neshto kum nego i to , ne obiknowenno neshto , a purvoto mi vlubvane v momche.. Toi imashe vsichki kachestva,koito turseh v edno momche .. Beshe mil , zabaven i prekrasen, ne mojah da mu ustoya<3 i se sluchi.. Priznah mu vsichko ( moje bi tam mi beshe greshkata ) i toi iskashe vreme. Dobre minaha 6 dena i veche byahme zaedno. Imahme karanici, zabavni i romantichni momenti, kazvashe mi vseki den,che me obicha mnogo i mi dokazvashe tova...Byah luda po nego.. Sled nyakolko sedmici,toi zamina na lager.Polovinata tam byaha momicheta i to krasivi (a toi beshe po-golyam.. ) i se pritesnyavah,che moje neshto da stane,no ne toi vseki den mi pisheshe i govorehme i me uspokoyavashe, moleshe me da ne si mislya takiva neshta, no ne mojeh..Naloji se i az da zamina, no na more.. edin eden predi tova ,toi se vurna zaradi men, vupreki che tryabvashe da ostane oshte edin den i da se vurne , chak kogato sum zaminala.Vidyahme se, radvahme se edin na drug i na sledvashtiya den az zaminah.Pisahme i govorehme s chasove , toi ne izlizashe samo za da e s men , wupreki daleko.. Minaha dnite i vse se karahme.. Edin den , predi az da se vurna ot more i predi da napravim 3 meseca, se skarahme po telefona mnogo jestoko..I toi izvendyj kaza,che ne se poluchava i misli che tryabva da skusame.. Otnachalo misleh,che e shega, no yavno ne e bilo... Osuznah ,che vsichko s nego e bilo greshka.. Razbi mi surceto kakto nikoi drug ne mi go e razbival .. Toi mi beshe purvata lubov.. ne mojeh da go preodoleya misleh ,che cyal jivot shte sum depresirana, no se osuznah i go opreodolyah, no vinagi shte pomnya vsyaka edna negova duma i vseki negov jest kum men, vseki spomen i vsichko..
