Черна душа - Глава 4 от блога на Анна Вълева

Предчувствие

Аз имах един талант, който на много хора би им се сторил смешен. Усещах нещата преди да се случат или когато се случваха, но без да ги виждам и чувам. Това чувствам и сега. Знам, че Райън чете онази история, която пиша, в която казвам истината. Знам го... Знам, че е казал и на Хари и знам, че това е бомба със закъснител. Усещам как искат да ме спрат без скоро да сме се виждали. Явно се страхуват, че ще кажа всичко. Този натиск ми действаше като мотивация да продължа. Едва ли са го очаквали, но казах всичко. Малко хора биха проумели, че тази история е истинска, но те знаеха. Поредната глава бе публикувана късно вечерта. Райън беше на линия. Целях да види и да прочете и написах кратък коментар, в който намеквах за какво иде реч. Изненада! От адреналина не можех да заспя. Не исках да затворя очи, не бях уморена, а развълнувана. Аз предизвиквам една жестока буря, която ще е дълга. В момента се усеща лек полъх на вятъра, а в далечината тъмните облаци се задаваха. На мен тази картина ми доставяше удоволствие.

Не подозирах какво ще се случи на следващия ден. Бе обикновен делничен ден. Търсех подарък и бях сама. Беше ми хубаво. Времето бе студено и вятърът внасяше още малко студ. Вървейки по улицата, изведнъж видях към мен да приближава Райън. Не беше сам. Явно ме бе забелязал доста по – рано, отколкото аз него. Погледът му се заби в мен. Излъчваше омраза и отвращение и знаех защо, но долових нещо друго – един блясък, който не бях виждала никога досега у него. Вдигнах гордо глава и продължих по пътя си. След час поех към вкъщи, но най – неочаквано срещнах Хари. Беше с приятелката си. Ох, пак тази фалшива гордост у нея... Той ли? Той ме гледаше сякаш никога не беше виждал. Следеше ме с поглед, рискувайки да се препъне през някое кошче за боклук и да блъсне хората, които вървяха срещу него, но това не го интересуваше. Преди се молех за такова внимание. Изглежда, не съм му безразлична. Изчезнах от полезрението му. Твърде много странни случки за един час. Вкъщи прегледах внимателно коментарите и всички ми се възхищаваха и ми задаваха въпроси дали това е истина. Защо да ги лъжа? Аз нямам за какво да съжалявам, за да крия каквото и да било. Както се казва, гузната съвест предполага много тайни.

Е, успях да ядосам горката Рина! Проверявах какво споделяше в мрежата. Мислеше се за единствената, за най – красивата, но вътрешно усещах, че споменът за мен я дере и не ѝ даваше мира. Това е достатъчно, за да разбера, че Хари, очевидно, мисли за мен. Разбира се, поредната глава неочаквано получи негативен глас, скрит под анонимност, която разкрих. Рина... Почувствах се като звезда сред онези, чието внимание винаги съм искала да спечеля. Не, няма да спра да пиша! Няма да се откажа заради гузната съвест на някого и завистта на друг. Точно това ме мотивира. Не го правя, за да дразня когото и да било, а за себе си. Писането винаги е било единствения начин да споделя думите си.