Когато любовта си отива, а ние не искаме да я пуснем..(3 част) от блога на asi4kata

Реших да пробваме отново и се разбрахме да се срещнем пред моя блок.. Тогава го видях в друга светлина.. Сякаш не беше той.. Знаеш ли какво направи читателю? Извини се за случката и ми подаде една роза.. Не знаех какво да правя, нито пък какво да му кажа и просто го прегърнах.. Усетих любовта му.. Бях най-щастливото момиче на света.. Но не знаех, че това ще продължи много кратко..
И така седнахме на нашата пейка.. Почнахме да си говорим и да се опознаваме по-добре.. Разбрах колко е мил, добър, любезен, грижовен.. Но той трябваше да се прибере .. Изпратих го до спирката и исках да го целуна, но не можах..
На сведващия ден се срещнахме отново и решихме да ходим при неговата компания (за първи път)... Както казах и преди..малко ми беше срам.. Почти не говорех с тях, а и имах и друг пробвем.. Той читателю.. Той се държеше странно когато сме с другите - почти не говореше с мен, даже и не ме поглеждаше.. Чувствах се самотна между всички тези хора.. После почнах да обвинявам себе си, че може проблема да е в мен..

                (Бях решила да спра историята, но..ще има продължение)