Тъкмо бях готов да се разкрия пред нея и тя си тръгна от мен... от блога на asi4kata

Напоследък често си мисля за нея, момичето, което ме научи да обичам. Преди доста време се разделихме, ала аз някак си все още живея с нагласата, че пак ще бъдем заедно. Някой ден тя ще се появи отнякъде с усмивка на лице пред входната ми врата и ще ме попита дали искам отново да опитам с нея...Само че това няма да се случи, защото е просто продукт на моята фантазия, поредната илюзия. Не, че не съм си виновен. Преди да я срещна си мислех, че момичетата са просто играчки в ръцете ми и нищо повече. Чисто и просто бях решил, че в душата ми място за чувства няма. Използвах приятелките си само и единствено за секс, нямах друга изгода от тях. Постоянно бях в отворени връзки, в които не намирах смисъл. Докато не се появи тя и не преобърна представите ми из основи. Беше адски трудно да я впечатля, а по-късно и да спечеля сърцето и'. В началото се опитвах да играя номера на сърцето си и да си затварям очите, сякаш нищо не се случваше с мен. Ала с течение на времето нямаше как да спра дивия прилив на любов във вените си, нямаше начин да спра влюбването си. Затова просто се пуснах по течението и забравих за обещанията към себе си. Тя ме научи на обич и нежност, на уважение и себеуважение, на лоялност и доверие. Тъкмо бях готов да се разкрия пред нея и тя си тръгна от мен...

                                                           ( От една страница)