Къде си любов? Защо ме остави сама? Нали беше казал, че винаги ще си до мен? Сега какво ще правя без теб? Как ще се боря сама срещу целия свят? Знам.. Ще е много трудно, но трябва да съм силна? Ти би искал да съм силна, нали? Оф бе любов, трябваш ми.. Имам нужда от теб.. Единственото нещо, което искам си ТИ... Искам теб, любов.. искам нас.. Искам да дадеш още един шанс на любовта ни, на нашата неизживяна любов.. Не е трудно, ех поне за мен.. Знаеш ли вчера отново те сънувах? Ти беше прекрасен както винаги, усмихваше се и личеше, че си щастлив.. А после дойде при мен и ме прегърна.. Каза, че повече няма да ме оставиш сама.. Не исках да се събуждам, но... Когато разбрах, че всичко е сън нещо в мен умря.. Не, не е любовта.. Може би надеждата..? Липсваш ми любов.. Липсваш ми ти и старите ни дни.. Липсва ми твоите кафяви очи, които ме гледаха с любов, а не с безразличие, както сега.. Искам те обратно.. Бих направила всичко, но явно за теб аз вече не съществувам.. Ти отдавна си убил НАС..! Как го направи, кажи ми, моля те, защото аз не мога.. Не мога да забравя всичките ни разговори, целувки, прегръдки.. Ох, толкова ми е трудно.. Болката ме убива малко.. по-малко.. Ела и ме спаси, докато не стане твърде късно..