Loading...

Социалната мрежа на България

Asi4kata

Приближих се и застанах точно пред него.. Помислих, че сънувам..всичко беше толкова красиво.. Не ми се вярваше, че ще се влюбя от пръв поглед.. Но се случи.. Да, влюбих се.. Той беше момчето, което чаках от години.. Момчето, което щеше да ме превърне в най-щастливото момиче на света.. Ех, поне аз така си мислех.. И така след краткия ни разговор седнахме на една пейка.. Забелязах, че ни беше по-лесно да говорим във виртуалния свят отколкото в реалния.. Но на мен ми харесваше тази тишината.. Понякога тишината говори повече от думите-това го осъзнах с него.. За първи път от много време се чувствах в безопасност.. Но за съжаление той трябваше да си тръгне.. Изпратих го до спирката и се върнах вкъщи.. Все още ми беше трудно да повярвам, че се влюбих толкова лесно в него.. Имах чувството, че го познавам от доста време.. Бях много щастлива, защото щях да го видя и утре вечерта..
И така срещнахме се отново, но този път не мина както трябва.. Защото идваше от домашно парти и беше малко пиян.. Искаше целувка, а аз не бях готова.. Просто исках да помни първата ни целувка .. За мен беше важно.. А и аз не бях като другите момичета-не се  натискам с първия срещнат, не се целувам с непознати или пък нещо подобно.. Аз съм едно обикновено срамежливо момиче.. Но той не го разбра и почна да настоява все повече и повече, докато не си тръгна..


Мар 2 '14 · 4 коментари

Ето как започна всичко..
Разглеждах профилите на няколко момчета в един сайт за запознанства и забавление (ask.fm)..После забелязах едно момче.. Да, забелязах него.. Човекът, който ще ми разбие сърцето.. Намерих го във фейсбук и му пратих покана... На следващия ден видях, че ми е писал, но не можах да му пиша, защото бях на даскало.. Веднага след като се прибрах му отговорих, надявайки се да ми пише отново..
Не след дълго получих отговор и така почнахме да си пишем... Даже помня и датата-беше 18 октомври... Почувствах, че ще има нещо между нас, но не ми се вярваше или пък не исках, защото ми беше страх..  Да, страхувах се от любовта.. Защо ли? Защото с любовта идва и болката, лъжите, предателството и изневярата.. Те вървят ръка за ръка.. Но този път имах странно чувство..просто знаех, че трябва да опитам..
И така след дългия ни разговор осъзнах, че знам всичко за него-какво обича да прави в свободното си време, любимия му цвят, храна, число и т.н. Всичко се случваше много бързо.. След няколко дена решихме да се срещнем.. Аз живеех на село и всяка седмица пътувах до града, за да уча и за това трябваше да чакаме до неделя.. Но и двамата умирахме от желание, искахме да се видим колкото може по-бързо..Веднага, когато пристигнах му се обадих и решихме да се срещнем пред моето училище.. Да читателю, имах уговорена среща с него.. умирах от притеснение, но много ме притесняваше факта, че ще ме е срам от него.. Аз съм срамежливо и притеснително момиче, но това е докато свикна с даден човек.. И когато свикна се променям коренно.. Почвам да говоря много, да се смея и да се забавлявам.. Но имам и един навик, ужасен навик-винаги закъснявам за срещи.. И както винаги отново закъснях, а той беше точен..



Мар 1 '14 · 0 коментари
Страници: « 1 2