Блог

Помниш ли как започна всичко?

Някога бяхме само познати. Бяхме всеки ден заедно, без дори да се опознаем. Един ден, аз осъзнах, че имам нужда от човек, толкова прекрасен, до мен и бавно, бавно развих чувства към теб.

Дните минаваха, аз все още не можех да се сближа с теб, а чувствата ставаха все по-силни и по-силни. Помня един ден когато Тя дойде при теб и те прегърна. Тогава за първи път усетих... ревност спрямо теб. Ревнувах я толкова много. Реших, че ако се опитам да прекарам повече време с теб насаме или се включвам от време на време в груповите ни разговори, ти ще ме забележиш най-накрая, може би дори по начина по който те кара да се усмихваш гледайки ме и ревнувайки от другите, така както аз ревнувах от Нея. Да не повярваш, успях. Станахме си по-близки от всякога. Ти ми писа всяка вечер, аз с усмивка до небето ти отговарях. Бях най-щастливата. Но един въпрос ме мъчеше.. "Смята ли ме за повече от приятелка?". Опитах се да се добера до теб, но ти все още гонеше Нея. Болеше ме. 

Болеше ме сякаш всеки ден някой ми пронизва сърцето с нож. Ти беше най-хубавото нещо което някога ми се е случвало, но и най-големия ми кошмар. 6 месеца по-късно, аз осъзнах, че съм привързана към теб. Влюбих се, колко наивно.

Нея вече я нямаше в живота ти, но пък с мен нещата си бяха все същите. Вече ме търсеше само от време на време, един ден си студен като лед, друг светиш по-ярко от слънцето.

Чудех се дали е заради мен. Всеки ден се опитвах да проумея дали аз съм причината за тази огромна прекрасна усмивка. 

Почти година вече мина. И двамата се променихме. Аз все още те обичам, но не съм сигурна дали вече те харесвам. Преживяхме толкова много. Толкова страхотни моменти имахме, и някои съвсем обикновени.

Аз ще помня от най-забавните ни, до най-скучните. Ти вече си намери друга, по-висока, по-красива. Тя имаше всичко което аз нямах.

Тя ми го отне, и ми остави само спомените. Разбира се, скоро няма да се чувствам по-същия начин и ще си намеря още по-прекрасно момче което ще знае какво иска и аз ЩЕ го обичам, но не по-същия начин. Ти беше моята първа любов, винаги ще помня дългите ни прегръдки, разговорите ни в 5 часа сутринта когато косата ми беше рошава, а грима размазан. Обичах те, и още те обичам. Дано сега си щастлив с нея. Интересува ме щастието ти повече от колкото предполагаш.