Блог

Искаш да крещиш, но нямаш глас. Искаш да разкажеш на някой как се чувстваш, но не знаеш как. Искаш да плачеш, но нямаш сълзи. Тогава как да ти олекне? Как болката да избледнее поне малко? Усещаш, че чувстваш нещо .. нещо неприятно, нещо, което спира дъха ти. Не знаеш какво е, но искаш да спре. Не искаш да се чувстваш по този начин. Толкова странна и неопределена болка, обърква те. Знам. Има 1 лек за нея. Сън. Легни си, отпусни се, затвори очи, купи си билет за Страната на сънищата и заминавай! Поне за няколко часа ще избягаш от реалността- от мислите ти, от чувствата ти, отношенията ти с хората. Спи, спи, красавице малка. Сънувай своето щастие. Сънувай своите мечти. Сънувай своя принц, който вместо да те наранява, ти слага тиара на главата. Сънувай всичко, което те прави щастлива. Усмихни се, поне на сън! Точно така. Запази тази усмивка. Нека всички я видят. Остави ги да си мислят, че живота ти е сбъдната мечта. Изглеждай така, сякаш живота ти е сбъдната мечта. Дръж се така, сякаш не си в реалността, а своите приказни сънища. Живей така, сякаш винаги си в страната на сънищата, където няма невъзможни неща и винаги си щастлива. А сега заспивай, красавице! Лека нощ и добре дошла в Страната на сънищата! 

Не съм влюбена. Аз съм просто омагьосана от него. Тези кафяви, топли очи, които блестят срещу мен.. Тази вълшебна усмивка, която разтапя сърцето ми.. А знаете ли коя е любимата ми песен? Неговият глас! Да, обожавам го! Сякаш ме упоява, само като го слушам. Чак ме обърква. Аз не съм влюбена. Но обичам да е наблизо. Обичам да го гледам как приближава с усмивка. Обичам, когато ме прегръща и усещам сърцето му. Толкова неща обичам в него, че чак го мразя! Мразя, когато чете мислите ми. Мразя, когато знае какво ще кажа. Мразя, когато ме кара да се усмихвам. Мразя, когато ме омайва само с поглед. Толкова много го мразя, а вие ми казвате, че съм влюбена! Как можеш да обичаш човек, от който зависи цялото ти щастие?! Как може да обичаш човек, който знаеш, че ще си тръгне?! Как може да обичаш човек, който те кара да страдаш?! Аз не го обичам! Не съм влюбена в него! Аз не го обичам, не го обичам, не го обичам, не го обичам ... !

  

Знаеш, че така е най-добре. Знаеш, че това е разумното решение. Дори и да боли, ще мине, а след това и двамата ще сте щастливи. Търпи момиче, мълчи си! Не виждаш ли искрите в очите му, когато говори за мечтите си? Не усещаш ли трепета в сърцето му, когато ти разказва всичко, сякаш вече е реалност?  Но въпреки всичко това, сърцето ти се разбива. Да, защото знаеш, че ако мечтите му се сбъднат, ти няма да го видиш никога повече. Той ще замине, а ти ще останеш тук. Мълчи, момиче, не го спирай! Нека поне той бъде щастлив. Нека поне той постигне всичко, което иска. Продължавай да се преструваш, че думите му не те изгарят като въглени. Продължавай да се усмихваш и да кимаш утвърдително. Продължавай, ти си силна! Щом успя да събереш сили да му кажеш, че искаш да сте просто приятели и да скриеш всички свои чувства, значи ще се справиш и с това! Но колко е трудно да си поемеш въздух, когато има буца в гърлото ти, когато сълзите се стичат по красивото ти лице, когато стаята е толкова празна и тиха .. И всяка вечер е до теб твоята най-добра приятелка- самотата. Тя те утешава с всички думи, които не му каза. Показва ти онази обич, която ти запази в сърцето си и не сподели с него. Помогна ти да си изплачеш душата, за да имаш сили утре пак да се усмихнеш. Браво, момиче! Продължавай в същия дух! Подкрепяй го в мечтата си да замине в чужбина, да избяга от теб и останалите грешки в живота му! 

 Лежа на леглото в мрачната стая и се чудя как позволих на образът му да изникне в съзнанието ми отново. Бяха минали месеци... Колко още трябваше? Година, а може би две? Колко за да го забравя? 

Името му все още раздира душата ми. Гледайки сините му очи чувствах как се давя. Потънах толкова дълбоко, още се мъча да изплувам. Аз съм, като камък загнездил се в морското дъно. Камъкът може ли да плува? Безнадеждна съм!

Само, като си припомня как просех любовта му се отвращавам от себе си. Бях готова на всичко за него, сигурно и още съм. 

Той просто си тръгна, без обяснение, без причина, просто си тръгна... Мога ли да го виня? Tа нали аз му позволих.

 Сега знам, какво е чувството да си с някого просто за забавление. Истината е, че не чувстваш нищо. Това е чувствал и той към мен-НИЩО!

Здравей любов.Здравей,мое сладко и тайно мъчение.Защо дойде така неочаквано и толкова бързо? Не бях подготвена, не можех да спра, не знаех къде да избягам. А исках, ужасно много исках...Ти ме връхлетя и ме хвърли в нещо непознато. Накара ме да се влюбя, да се усмихвам безпричинно, да потъвам в неговите очи, да се губя в прегръдката му, да дишам и да живея с мисълта, че съм най-щастливото момиче, да не спирам да мисля и да пожелавам. А беше ли сигурна,че и той я иска? Сграбчи ли и него като мен? Накара ли го да се влюби и да вижда само мен? Жестока си понякога любов. Защо си тръгна толкова бързо? Защо ме остави самичка, като ненужна вещ в ъгъла? Накара ме да те усетя и после ме напусна. И тръгвайки си,ми взе и него...Сърцето ми не е разбито,не.Остана цяло,но наранено. И аз останах да чакам.. И да се надявам,да ревнувам и да страдам,да плача понякога и истерично да се смея,да се моля и да проклинам,да прощавам и да обвинявам,да не заспивам нощем,а денем да очаквам. За това ли казват,че от любовта боли?
И пак те искам и искам да усещам.А може би,ще трябва да избягам? Когато го видя случайно, отново изтръпвам и политам. Отново говоря несвързано и търся очите, за да потъна отново. Дали и той търси моите? Дали си спомня нашите мигове? Дали съжалява? Не си си отишла завинаги любов. Страх ме е от теб, но те искам пак. Да ме връхлетиш отново и да ме накараш да живея. Любовта е лудост. А какво по-хубаво от това да си луд от любов?

Мразех го за това,че ме караше да потръпвам всеки път като го видя,за това,че с нетърпение чаках звънеца да удари, за да мога да го зърна.Той беше толкова противоречив - един път беше мил и добър и ме караше да се чувствам обичана, а друг път беше толкова студен,че започвах да се чувствам като глупачка..... И ето,че отново съм сама и мисля за него.Мисля за всичко,което преживяхме за тази една година, но как да спра сълзите,които напират в мене при мисълта,че вече съм му безрезлична?
Може би го нараних и не отричам това,но той ме наранявяше толкова много пъти, когато беше с ,нея.Какво имаше тя, което аз нямах? Знаех,че ме обича виждах го в очите му, но защо продължаваше да бъде с нея?И все пак аз съм си виновна. Още отначалото като го видях знаех,че е грешка,но понякаква причина не съжелявам за нищо от преживяното,защото той ме накара да порасна.... отвори очите на онова наивно малко момиче и му вдъхна сила. Може би ти беше първата ми любов,но няма да си последната и колкото и да ме нараняваш аз няма да спра да те обичам,защото КОГАТО Е ИСТИНСКО СИ ЗАСЛУЖАВА!

Сугестопедията е специално усъвършенствана система за получаване на знания, която за разлика от много други методи, разчита само и единствено на способността мозъка да запаметява информация. Голяма част българи учат английски, италиански, испански и други езици именно чрез сугестопедия.

В тази статия ще изброим пет положителни страни на сугестопедията и се надяваме, че ще се съгласите с нас. Ако не сте опитвали подобен вид обучение било по чужди езици, педагогика или друго ви съветваме да опитате и няма да сбъркате с инвестираното време и пари.

Защо да изберете алтернативния вид на обучение

1.      Сугестопедията е система галеща сетивата. Тя се изразява в любов към курсистите и желанието на преподавателите да предадат материала максимално качествено.

 

2.      Обучението, чрез сугестопедия отпуска вашия мозък и го кара да се освободи от цялото напрежение до този момент.

 

3.       За разлика от стандартните школи тук учебния материал се усвоява значително по-бързо. Това става поради високата интензивност на обучение и груповите сеанси между вас и колегите ви.

 

4.       Пълната свобода, която имат курсистите обучавани по метода им позволява по-лесно да схванат уроците. Постоянното общуване по темата свързана с курса развива допълнително вашия мозък и го нагажда към обстановката.

 

5.       Ученици и учители работят в пълна хармония и заедно искат да постигнат една висша цел, а именно вашето образование и придобиване на нови и полезни умения.

 

Това е всичко най-важно, което искахме да знаете за сугестопедията и нейните плюсове. Можем да изпишем още тонове страници но ви препоръчваме да се уверите в стойността на метода сами. Няма от какво да се притеснявате, защото може само да спечелите!

В заключение

Имате шанс да запишете чужди езици в школата на Алегро Виваче, където се работи изключително чрез сугестопедия. Сайтът на училището в интернет е suggestopediabg.com, а там ще откриете още любопитни неща по темата. Развивайте се и вървете напред, а ние ще ви помогнем да реализирате всички ваши планове.

Днес те видях за първи път от няколко месеца. Не знам какво изпитах,защото вече не съм сигурна в чувствата си.Може би да  всичките тези месеци, в които  лееш сълзи напразно те правят безразличен или може би просто те бях преживяла...
Спомням си първата ни среща преди 10 месеца.Бях запленена от тебе още щом те видях. Сигурно така влияеш на момичетата,защото с времето разбрах,че не съм единствената и все пак другите нямаха значение,защото знаех,че аз съм  в мислите ти!
Охх, как ми липсваше тая твоя нежна усмивка,която винаги ме караше да се чувствам като най-специалното момиче на света.. как ми липсваше просто ти.......

А аз всъщност не съм експерт, но правя опити да се опитам поне, да разбера този сложен живот!
Забелязала съм,че винаги когато си казваме ''Страх ме е да не го загубя,да не страдам отново, да не остана самотна'' и да го повтаряме всеки божи ден. Е един ден то просто се случва,защото ние го предизвикваме! Променя ни се и мисленето и действията! С една дума ПСИХИКАТА! Ако искаме нещо силно и сме насочили мисълта си към него,и винаги мислим положително,то ще се случи.Когато си казваш ''Аз вярвам'' ''Аз знам'' и насочиш мисълта си към това нещо се случва.Опитайте и ще видите ефекта! Доста пъти съм мислила и положително и отрицателно и ето..не го разбирам,чак сега,но точно сега го осъзнавам!

Защо,кажи ми защо? 
Трябва ли да има ревност на света?Трябва ли хората да се съмняват в теб?
Толкова е трудно, да имаш човек до себе си,който се съмнява в теб и твоите действия! Но всъщност, той не е сигурен в себе си! Не е сигурен че е напълно достоен,за теб!
Защо трябва да те връща назад в миналото ти? Та това е било преди години! Предполагам всеки човек съумява през всички години да се промени и то доста! Да стане по зрял,да мисли като голям човек, но не при всички се получава..
Трябва ли всеки ден да ти натякват, минало,минало, МИНАЛО! Опитваш се да гледаш само бъдещето,бъдещето си с дадения човек, но уви.. той те връща назад и не ти дава да продължиш! Ревнува те защото си мисли, че би го оставила заради друг,а ти отвътре се изяждаш от яд,защото се познаваш! Ядосваш се,че се съмняват и ти говорят всеки ден така! Това е вид обида,според мен! Обичам го толкова много,че всичко бих дала за него! Не ми е писнало,но просто се уморих от неговото недоверие. Тъжна съм, и не съм предишната аз....
Не искам аз да правя повечето компромиси във връзката, той е момчето,той трябва да ги прави! Той трябва гърба да ми пази,да ме обича,да се грижи за мен, да ходи след мен и да не ме оставя..... 
Защо когато винаги си помислиш '' Йес,най-сетне намерих различния'', той всякъш чува тази твоя мисъл и бърза да ти покаже,че не е така! Единия ден се държи ок,на другия ден е просто пълен фалш! Обича ме и това личи от километри,но боли......